Спаска #16

Векове наред Спаска ненавиждаше тоя ден от годината. Целият змейски род също не си падаше много, много по тая дата и гледаше да я подминава с едно премерено пренебрежение, което ясно показваше колко болезнен и драматичен е всъщност тоя човешки празник за драконите, змейовете, ламите и техните производни. На стенния календар на Спаска Гергьовден беше заграден с най-отровно зеленото, което можеше да се намери в асортимента на книжарниците в радиус от 200 километра и което любимият спаскин художник (Кръстю – Владетелят на пиксела и господарят на 3 и 4 D-то) и в най-смелите си опити, нямаше как да докара до ведра комбинация с който и да е от нюансите на произволна забрадка от колекцията на третата.

Още преди да се е събудила, Спаска понесе последствията на гнусния човешки празник – вертолетите на Военновъздушните сили на Републиката изпълниха последните си тренировъчни полети на малка височина точно над нейната пещера. Това естествено я събуди.

Първата сънуваше, че пещерата и е пълна със злато и някакъв нахален юнак, покачен на една бяла кранта се кани да я коли. Толкова му се беше ядосала, че за малко да фърли огън и да запали кревата. Стресна се от боботенето на вертолетите, юнакът изчезна от съня, но уви и златото го заняма, а като си отвори очите, видя само разлигавената мутра на втората, която напук на всеобщото родово отвращение от празника, много тачеше Гергьовден и още преди две седмици си беше складирала десет агънца, ако случайно доставката на прясно изпечени се забави. От тоя сън лакомницата пускаше такива лиги, че първата побърза да се вдигне от леглото, за да не се удави.

Точно сега втората сънуваше пресни хрупкави кожички, добре пекнати с масълце, лекинко зачервени, ароматни и апетитни ; дроб сърмичка – с пресен лучец, с дреболийки и гъбки, с доматки и магданозче, с черно пиперче (без Ути), с мъничко джоджанец и червен пипер, ох как само и се ядеше… Точно тогава нещо избуча и втората раздразнено хлопна челюсти, за да захапе изплъзващият и се сън, но той изсвиряса, подплашен от витлата на вертолетите и прекрасните печени агънца се стопиха, отстъпвайки място на зверския и глад и гняв.

–   Убийциииии – разкрещя се втората.

–   Крадци – подкрепи я първата.

–   Патки – заключи сънено третата и заши по един шамар на първата и втората – я се събудете!

Те се събудиха и последва опит да си върнат за шамарите, но третата умело се отдръпна от пътя на първата и втората глава и те се шибнаха една в друга, причинявайки си доста болка. Като се освестиха след сблъсъка, главите решиха да си го изкарат на виновниците за събуждането, но за щастие военновъздушните сили вече бяха отпрашили към центъра и Спаска преглътна напиращото желание за леко тренировъчно подфръкване с още по-леко пускане на огън във формация с бучащите машини и се зае с правенето на закуска.

Започна нова драма. От съня втората беше ужасно изгладняла, а първата беше толкова кисела, че пещерата не е тъпкана със злато, че претенциите и край нямаха.

–   Искам да е сервирано в златния сервиз – категорично обяви тя.

–   А аз искам две печени агънца. Имаме ли златни тави? – съвсем безочливо и се ухили втората.

–   Много си проста – не и остана длъжна първата – само новобогаташите готвят в злато, истинските аристократи като мен предпочитат златото да грее, а не да се опушва. Ще си печеш мръвките в тавите за печене и не се прави, че не си разбрала!

На милимунди преди да се разрази втора битка, в която третата щеше да е само злобен наблюдател, звънна GSM-а и втората се разкрещя от кеф, а първата за малко не припадна, но заплахата да си лепне главата на котлона, където само до преди миг се беше затопляло млякото на третата, я накара да се въздържи от прекалени прояви на аристократизъм.

–   Йормунганд, Йормунганд, Йормунганд – дереше се с пълно гърло втората

–   Той е, йе, йе – припяваше първата.

–   Ало – вдигна телефона третата.

Моментално настана тишина и другите дви глави се лепнаха да слушат кво става.

–   Здрасти – чу се по телефона – обажда се Йормунганд. Ако се сещаш.

–   Бегло – отговори третата.

Тук вече първата и втората почти се свлякоха от ужас, но тоя път третата беше решила да не им позволява да се лигавят като ученички, а и Йормунганд леко я дразнеше, та прояви крайна хладина, което автоматично подейства.

–   Йормунганд, бе Спасе. Как така не се сещаш! – трескаво занарежда той – една вечер бях дошъл у вас с едни приятели и си изкарахме много добре.

–   Може – продължи да се гаври третата.

–   Искаш ли да се видим? – предложи Йормунганд.

–   Може, съгласи се третата, но имам малко работа.

–   Каква? – полюбопитства Йормунганд.

–   Трябва да опека малко агнешко.

–   Ооооо, много обичам – вметна той.

От това втората се разтресе от кеф, а първата злобно се обади:

–   Агнешкото го сервираме в златни сервизи.

–   О, първа – разпозна я Йормунганд – обичам и златни сервизи.

Тук и първата се разтече от кеф и това позволи на третата пак да вземе ситуацията в свои ръце.

–   Добре, имаш ги, – беше кратка тя – но ми трябва малко помощ.

–   Дадено, кукло – разлигави се и Йормунганд.

От досада третата беше готова да се издрайфа в слушалката, но реши, че дразненето на толкова много разлигавени и влюбени елементи не е най-разумната дейност, та си затрая.

–   Какво ще кажеш да направим едно кръгче преди закуска? – предложи тя. – Ще оставя агнетата да се пекат и ще се врътнем два-три пъти над площада, веднага след вертолетите.

–   Палавница – разсмя се Йормунганд – става. Ще мина да те взема.

След приключването на разговора последва уникална неразбория. Втората обяви, че трябва да сложат още пет агнета за Йормунганд, първата задължително искаше да отворят десетина бутилки вино да подишало, а третата се чудеше дали да се разправя с тях или да им върви по акъла, за да свърши данданията по-бързо. Мисълта за смаяните погледи на малкото останали в София софиянци я караше да се сдържа.

Има още от историята на спаскиния Гергьовден, но мисля да изляза – може пък да я видя най-сетне, а и тоя митичен Йормунганд ми е интересно на какво прилича.

Весел празник и умната с агнешкото 😉

 

 

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

16 коментара по Спаска #16

  1. Май се чувствам също като Спаска, само дето не съм Ламя и не сънувам 🙂

  2. Зори каза:

    @Владимир Иванов

    Значи е време да са пуснеш на празника и да се позабавляваш.
    Дано времето и при теб да е хубаво и да става за разходки 😉

  3. Gloxy-Floxy каза:

    И аз го недолюбвам, кога съм останала в пещерата, заради фърчолетите и реактивните ужаси. Вторите ги икономисаха за моя радост, ама първите ако ще минават, да минават вече, че ми омръзна да подскачам по празничното разписание на трамвая.

    Весел и вкусен празник! 😀

  4. caribiana каза:

    Добро утро 🙂
    Аз чак сега се будя, веднага чета и почвам лекинко да се притеснявам да не би да съм пропуснала светлия полет на Спаска и Йормунганд. Щото и аз искам да го видя! Карай, че малко далеч ми идва местоположението на разходката им, подозирам, че ако подхвърчат веселко след вертолетите все някоя тв ще се навие да покаже репортаж от празничната им разходка.

    Ама верно днешният ден е ден на дълбока тъга за всички лами, змейове и прочее огнедишащи. Сега вече това Свети пред Георги ми звучи някак кощунствено направо!
    Затва няма да честитя празника.
    Къв празник е тва за нас…подсмрък*

  5. Зори каза:

    @Gloxy-Floxy

    Беше. Благодаря! Дано и при теб да е бил хубав и светъл!

    @caribiana

    Споко, пиратке любима, нищо не си пропуснала – камерите няма как да снимат ламя, еле пък Спаска – неотразима е 😉
    А денят – кой, както си го направи. Ако питаш мен – по-добре е всички драконоподобни да му се кефят. Надявам се, че си го направила!

  6. deni4ero каза:

    me happy 😀 😀 😀 😀 😀 😀

  7. Гери каза:

    „…. по-добре е всички драконоподобни да му се кефят..“
    Абсолютно! Аз успях даже и да мерна похкаво-плавни ламско-змейски движения в иначе, излъсканото по поръчка, небе към 18 без 15 😀

    Девойко, в изкушение ще ме вкараш с това описание на препечени кожички, масълце и пр…. точно мен, дето не понасям агнешко! Ще подам молба с искане Втора да мине на диета 😆

  8. Гери каза:

    хахаха… извинете! пУфкаво-плавни движения (батювата ракия държи яку 🙄 )

  9. deni4ero каза:

    хахаххахахаха, Гери … аз, затва и се въздържах до ‘ми хепи’ … 😉

  10. deni4ero каза:

    на следващ прочит спирам да се хиля, хълцайки и:
    1. Никога повече не се гаври с колекцията забрадки на Спаска! Никога! Почти преритах!
    2. Раздавай салфетки на публиката да си бършат сълзите от смях. Предизвиквам недоверчиви въпроси с кикотенето си по няколко пъти на вечер …

  11. Зори каза:

    @Гери

    Гертруд, тя втората е ламя, няма оправия – на кулинарен блог го обърнах. А иначе и аз не си падам по агнешко (освен ако не е младо човешко, на което са лепнали „агнешко“ поради свежия вид, ма това е друга история) и вчера писах за дроб сърма, ма карах на ориз със спанак или както му вика Gost „зелен ориз“, но пък къщните наваксаха и заради мен 😉
    Днес мисля да стана почитател на диетата на Дени и да не си давам мръвката 😛

    @deni4ero

    Аааа, баш ти не ми излизай, че си неподготвена – двете чавета такива ги измислят, че аз щях да си се хиля постоянно, ако бях на твое място.
    А с колекцията не съм се гаврила – кво да направя като си пада по забрадки, обаче оня ден си купи една златна и сега първата се тресе от завист, щото била много як цвят 😉

  12. Кръстю каза:

    Ама и агнешкото си го бива, права е глава №2 🙂
    Нали помниш още Оная реклама -Свободата…саламааа! Саночвците сме много и сме силни (пак смях) 🙂

  13. зори каза:

    @Кръстю

    Кръстю, приема се – това и е хубавото на свободата – върви и със салам и без него, ма със салам е за предпочитане 😉

  14. Кръстю каза:

    Абе, забравих да благодаря за комплимента, дето си ми друснала. То направо трябва да следват фанфари след такъв анонс 🙂

  15. Зори каза:

    Аааа, нямам нищо общо – Спаска ти е фенка, но да си призная – вчерашните футуристични глухарчета много ми харесаха 😉

  16. Pingback: Годишнини | Deni4ero's Weblog

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *