Срещата

Вече няма точна уговорка, всичко е плаващо, изплъзващо се, подлежи на предоговаряне и отлагане. Сякаш целият живот е отложен и чака едно по-сериозно време, в което да се случи истински.

Вися трета поредна вечер, срещите са по различно време, но все с него. Вече си мисля, че това е голяма дивотия. Все се разминаваме. Не е нормално. Как ли съм живяла без телефон?! Искаше се да си стриктен, за да се случват нещата, не като сега. Ето – звъни.

–   Ало, май няма да успея. Хванаха ме да правя…

Да и вчера те хванаха, а вероятно и ти си мислиш, че си хванал балъчка да ти играе по свирката – мисля си.

–   Ок, няма проблем. Хубава вечер!

–   Аааааа – изненадан е, че не предоговарям. Искаш ли да те намеря? Ти къде ще ходиш тая вечер?

–   Още не съм решила – отвръщам достатъчно неангажиращо, но истината е, че вече знам и със сигурност той не присъства в плановете ми за вечерта.

–   Защо не се уговорим за място и час, ще се постарая да съм точен?

„Да, бе – смея се наум – като досега.”

–   Още нямам представа къде ще съм – мотая го аз – може да ти звънна като разбера.

–   Аз ще ти звънна – и той не е вчерашен, усетил е вевъзможността на „може”.

–   Оки – съгласявам се, не ми пука и винаги мога да изключа телефона.

–   Нека все пак да опитам да дойда сега! – усетил е, че няма да я бъде срещата – Ще хвана такси, до пет минути съм при теб.

„Късно, чадо, – мисля си – развежда ме достатъчно дистанционно по телефона като простинал кон и викам повече да нямаш шанс.

–   Вече тръгнах – отбивам удара – в таксито съм и пътувам към едни приятели от Люлин.

–   Добре и аз тръгвам натам. Кой Люлин? Къде точно?

„Аааааа – мисля си – нещо много деен стана.”

–   Мииии – правя се на много руса – аз не го знам като адрес, ходила съм там и ще казвам къде да кара.

–   Изчакай ме преди тунела! – настоява той.

–   Ще вляза от другата страна – започва да ми омръзва тая игра.

–   Нека те намеря, вече съм в таксито и пътувам към Люлин.

–   По-разумно е да ме почакаш някъде – ставам хладна.

–   Виж, три вечери се разминаваме – сети се копеле гадно, че те чакам, а ти не идваш – дай да се видим, а?!

–   Ще се видим друг път. – играя го ларж – Следващата седмица ми е по-свободна, обади се някоя вечер.

–   Обидена си – предполага той.

–   За какво – правя се на чук.

–   За тенекиите.

–   Случва се.

–   Знам, че прекалих, но така се случи.

–   Това ти казвам и аз – случва се.

–   Нека да се видим!

–   Няма смисъл.

–   Не се цупи.

–   Не се цупя, просто няма смисъл да се виждам с някой, който не спазва уговорки. Щом не ти пука за моето време, няма проблем.

–   Нека да ти обясня!

–   Какво?

–   Защо не дойдох вчера и онзи ден.

–   Имал си нещо по-важно.

–   Да.

–   Оки, обяснението се приема.

–   Наложи се.

–   Разбрах. Три вечери подред.

–   Тази сега започва. Не я съсипвай!

–   Вече е съсипана.

–   Съвсем?

–   Да.

–   Ако…

–   Няма смисъл.

–   Добре.

Затваря телефона. Предаде се. Изостави ме.

Все още е светло. Виждам го на отсрещния тротоар. И предишната вечер беше там и по-предишната. С компанията му сядат в едно кафе малко по-надолу. Имах бързо виждане с клиент първата вечер, точно преди тази с него и я направих в кафето от другата страна на площада. Уговорихме изискванията на клиента, той бързо си тръгна, повисях сама в кафето и тъкмо щях да висна на мястото на срещата – той цъфна на отсрещната страна, леко закрит от един жив плет. Стана ми чудно, че остана там. Дойде време, излязох, даже мислех да ида при него, но той явно ме видя и се сниши зад храстите, висях, а той стоеше и наблюдаваше. И аз го наблюдавах. В матовите прозорци на един джип се виждаше доста добре, нищо че бях с гръб към него.

Остана там десетина минути. После звънна и отмени срещата. Приятелите му вече се бяха събрали и той тръгна с тях.

Стана ми криво. Мислех да не ходя на другата вечер, но… Пак пристигнах навреме. Пак зависях. Той пак се появи зад живия плет и пак ме върза. Третата вечер беше глупаво да ходя. Нямаше какво да очаквам. Просто се кльопнах там и злобно си поиграх. Видях го как затвори телефона. Видях как ме гледа. Имаш шанс – помислих си, а той се обърна и пак тръгна с приятелите си.

Колко си глупава – казах на себе си и поех към Люлин при една приятелка, където днес щяхме да се виждаме с момичетата. Доста бях закъсняла…

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

5 коментара по Срещата

  1. Точка каза:

    Логиката в поведението на жените винаги е трудна за разбиране. 🙂

  2. Кръстю каза:

    Защото са повече от една (смях)
    Коя нормална жена ще си гради поведението само на една логика?!…Най- малко са две 😉

  3. midnight каза:

    забавлява ме факта, че колкото повече отблъскваш, толкова повече човекът отсреща е привлечен. без значение от пола. а някои хора градят сериозни манипулативни мрежи на това основание.
    бе въобще – странна е човешката природа. 🙂

  4. Зори каза:

    @Точка
    Дам, не е лесно, може и поради липсата на правилно поведение, а може и поради хиляди други неща. Това се роди от един леко подслушан разговор, много преиначен от мен и може аз да съм изпуснала „логиката“.

    @Кръстю
    Кръстю, колкото повече, толкова повече 😉

    @midnight
    И аз се забавлявам, а някой ден и бой може да ям, защото съм прекалено съсредоточена в това забавление.

  5. midnight каза:

    е, хфайде сега. чак бой ми се вижда прекалено. 🙂
    или може би е пожелателно това изречение? :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *