Тъмната страна на Слънцето – Тери Пратчет

Тъмната страна на Слънцето - Тери ПратчетТрудно е да се пише за тази книга и то не защото не е част от историите за Диска или защото е смайващо задълбочена. Напротив, книгата си е приятна и увлекателна, като всичко на Пратчет. Проблемът в нея са препратките към други фантастики, срещащи се навсякъде из романа. Някои от тях успях да прихвана, защото са си очебийни, за други трябваше да се замисля, а съм сигурен, че съм изпуснал трети… 🙂

Сред най-забележимите препратки е робот на име Айзък, който се позовава на единайсетия закон на роботиката, точка В, с поправката. Към същите е и конят робот, който е поставен напук на Азимовите увъртания за необходимостта от човешка форма на роботите. Вероятностната математика пък е смятана за вариация по невероятностната такава на Адамс, но аз лично съм склонен да приема теорията, че тя довежда до крайност психоисторията от поредицата за Фондацията.

Закачките към Лари Нивън са не по-малко осезаеми. Звездните вериги са директно намигване към Пръстеновия свят от едноименната поредица. Автоматичният готвач и реликвите на древната цивилизация са други познати елементи. Може би най-острата ирония обаче се открива у робота с програмиран късмет, пародиращ късметът като наследствено качество, описан в Пръстенов свят II.

Общо заяждане с фантастите са невероятно непроизносимите имена на извънземните, които включват пропорционално на наличието в азбуката количество гласни и съгласни звуци, като почти винаги се проявява дискриминация към малцинството.

Тази част ще я завърша с вмятането, че някои идеи от книгата, могат да се срещнат и в по-късни произведения на Пратчет. Сред тях са Прасоколеда и нощта на малките богове, златния диск на челото на навършилите определена възраст, констатацията, че шансовете едно на милиард (или милион) се случват в 9/10 от случаите, планетата с вечна облачност, повлияла върху местната религия и т.н. Убеден съм, че пропускам много, но такъв е живота и който открие нещо, да свирка… 🙂

Доминик Даниел Сабалос си живее в изтънчена бедност, очаквайки да стане наследник на една планета. За момента му е спестено, че в деня на инвеститурата си като председател на планетарния съвет той ще бъде убит. Така или иначе ще го узнае, когато му дойде времето… Само един човек някога е знаел, че шансът той да оцелее е 1/1000000000, а такива шансове се реализират в 9/10 от случаите. Ако се случи нещо подобно, Дом несъмнено ще открие света на Шегаджиите, които са дали старт на 52-те разумни раси в галактиката. Лошото е, че другите 2309 души, които са имали подобен потенциал, са убити, за да не го развият. Хубавото е, че вероятностната математика гарантира, че той няма да е 2310-ият.

След като мини черна дупка компресира по-голямата част от него, Дом оцелява, сдобивайки се с нов тен и мисия обречена на успех. Тя започва с посещение при кръстникът му, който е най-дебелият човек в галактиката, и продължава, тикан напред от обречените на неуспех опити за убийство от страна на един робот с програмиран късмет, който не успява да изпълни задачата си единствено поради желанието на Вселената.

Книгата не впечатлява толкова с непредвидим сюжет и изненадващи разкрития, колкото с редицата интересни идеи, включени в сюжета. Вижда се как Пратчет се подготвя за написването на „Страта“, а от там и на поредицата за Диска. Вселената, която описва, е живописна, пълнокръвна, забавна и караща те да искаш да знаеш още и още за нея, защото авторът рисува щрихи, говорещи, че има още какво да се каже. В нея има свят, който е повече сплескан, отколкото зелен, слънце, което минава по небето във вид на дъга, лабиринт с различен център и маршрут до него за всеки посетител, раса, която яде нещо, болезнено познато на хората, и не на последно място, Първа сириуска банка (а аз си мислех, че даже банкерите не са хора)…

Пускам и няколко цитата, за да се запознаете отдалече с това, което ви чака:

— Изброй ми расите, признати за човешки от Закона за човечността — започна той.
— Фноби, човеци, дроски и Първа сириуска Банка — заизрежда Дом. — Освен това и роботи клас пети могат да кандидатстват за човешки статут по подчлен първи.

Както първата Теория на относителността и Садхимистката единствена заповед, така и деветте уравнения на вероятностната математика са пример за измамно проста искра, подпалила огромна експлозия на обществени промени.
«Вероятностната математика предсказва бъдещето.» Така казва полуобразованият. Преди хиляда години той би промълвил: «Е е равно на ем це на квадрат», и би повярвал, че е успял да обхване величествения замък на математическото въображение…

… да се върнем към конкретната тема. Една от аномалиите във в-математиката е била свързана с шегаджиите — тези полумитични същества, оставили артефакти по цялата вселена, — повечето от тях наистина с великански размери. Според вероятностната математика строителите на тези понастоящем туристически атракции никога не са съществували…
@    Негово пещейшество доктор КрААгх +458 градуса в неофициална лекция пред студенти от университета Дис, 5201 г. сл. С.»

На смелчаците – приятно четене 😉

Публикувано в Гост също рече, прочетено с етикети . Постоянна връзка.

6 коментара по Тъмната страна на Слънцето – Тери Пратчет

  1. lammoth каза:

    точно нея не съм чел, но препратките към Азимов и роботите ми изглеждат култово :). Поне така както си го представил.

    В момента чета „Ерик“ – първата книга на Пратчет, която ми подариха. Четох я преди, сигурно два-три века, което ми напомня колко съм остарял 🙁 В момента разглеждам само картинките, де…ако трябва да съм честен 😳

  2. lammoth каза:

    *Култови

    Напоследък не си гледам пръстите какво пишат 🙂
    А бе аз имам поне три книги на Пратчет, включително „Опаричване“, които не съм чел. Трябва да измислят чипове за четене 🙂

  3. NightwishEl каза:

    Хахх – Първа сириуска Банка! 😀
    Вие с Ламот само се дразните значи! Аз лежах болна цяла седмица без да прочета нещо…
    🙁

  4. gost каза:

    @lammoth
    О, ако питаш мен е много по-добре да вземеш превода на Дьо Царвул от мрежата. Хем е съвестен, хем фенски и доста по-забавен по мое лично мнение. 🙂 Иначе ти обещавам и ревюта на други негови книги, които не си чел, ако си признаеш кои са. 😉

    @NightwishEl
    Ел, това ревю е написано от нуждата, щото Зори ме заплаши, че ще ме бие и че ще спре да пише, ако аз не напиша него. Тъй че си е както отмъщение над Ламота за снощното ревю, така и измъкване от задължението. 🙂
    ПП: Книгата я има в работното ателие на Читанката и може да бъде свалена от всеки, който не му се търси книжното тяло или много бърза. 🙂

  5. midnight каза:

    гост, кръстника мисля е най-големия, не най-дебелия в галактиката :))
    и те подкрепям за превода – много по-добър е.

  6. gost каза:

    @midnight
    Прости ми! Просто страшно обичам да лъжа, казвайки единствено истината… 😉 Става ли да постигнем компромис на „масивният“? 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *