Технически инвалид

–   Маме, – вика ми малкият – имам нужда от нов телефон.

–   Е нали преди два месеца купихме последния, бе рожбе! – викам му аз.

–   Да, ама вече има петица – хили ми се малкото наглярче – стягай се, че скоро е Нова година, да не се чудиш кво да ми земеш.

–   Е хубава работа, – не издържах аз – ти добре ми спестяваш чуденето, ма с мойта заплата на готвачка да не мислиш, че е лесно да ти се купуват нови телефони през 3-4 месеца.

–   Маме, – репчи ми се дребния – ти си технически инвалид. Представа нямаш колко е важна техниката за моето поколение. Ние не сме изостанали като вас. Имаме нужда от бърз и лесен достъп до света.

–   Добре, маме, – съгласявам се аз – верно съм технически инвалид, не разбирам от твойте телефони. Тоя последния, дето ми го даде, щото му беше счупил екрана, така и не го разучих добре, ама като го поправиха в сервиза, ми предложиха добри пари за него. Мислех да ти ги дам за Нова година, ама по-добре да се запиша на курс по копютри, че да наваксам малко. А ти, мамин, ще си переш и готвиш сам, щото майка ти има нужда от техническо усъвършенстване.

–   Ма, ти добре ли си – пули ми се дребния – как ше готва на тая печка! Само ти можеш да я включваш, след ремонта на копчетата, дето го направи тате, че му се свидеше да даде 20 лева на техник.

–   Е, сега и ти ше се научиш – викам му аз и таман да се мушна в банята и те ти го и баш майстора.

–   Жена, – недоволства той – ти нещо против моя ремонт ли имаш?

–   Нищо против, мъжо – викам му. – Ти толко опит в поправките на новите си коли си набрал, че пред теб аз съм абсолютен технически инвалид.

–   Което си е право, право си е. – сумти доволно мъжлето ми и даже не се сеща какво го чака – Решил съм, мила, да сменя старата, – съобщава ми той – че нещо много ремонти започнаха да стават по ходовата част.

–   Добре, мило, – викам му – ама да знаеш, че преди три месеца продадох двата ти предпоследни мерцедеса, дето висяха зад къщата от година и парите отидоха за шофьорския ми курс и едно малко фиатче на старо. Вчера взех книжка, багажа съм си го стегнала и заминавам на път. Ще покарам малко, опит да понатрупам.

–   Е, как така – блещи се благоверния – а кой ще ни пере?

–   Е, как кой – смигам му – пералнята, бе мъжо.

–   Ма тя само плакне – възмущава се той – а другото?

–   Другото, както аз го правя, на ръка – смея се аз и се шмугвам в банята.

–   Мамееее, – тропа на вратата големия син – а ти забелязала ли си, че новата ми риза не е изгладена.

–   Не, маме, – крещя аз от банята – ама ти спокойно можеш да забележиш, че за тая цел има ютия.

–   Ти май вече не ме обичаш, маме, – обяснява ми от другата страна на вратата синковецът – тая ютия е по-гадна и от електрически стол. Удря ток на 5 секунди, а от кабела и пуши и смърди на нещо отровно.

–   Така ли – правя се на незапозната аз – ма ние не купихме ли нова ютия? Ааааа, не сме. Нали вместо това ти купихме оная тъпа игра дето трябва да си сложиш пръстите с още 4-5 идиота на едни светкащи клеми и който последен си ги махне, като се раздрънчи играта, го удря ток. Прав си, маме, – съгласявам се аз – стара ни е ютията, мой набор, ама ти, сине, трябва да тренираш, да станеш по-добър в новата игра. Ютията е баш като за теб – персонална игра да идиоти.

Чувам как се затръшва вратата на стаята на синовете и кротко продължавам да натягам болта, който държи нагревателя на бойлера да не изпадне от кожуха. Само взимам един душ и ставам нов човек. Махам се от тая къща, пълна с технически гении и да ви кажа хич не мисля да се връщам поне месец.

Малко съм притеснена, защото вратата на хладилника се отваря само с клещи, в мазето няма ток от две години и като ходя да хвърлям въглища в котлето за парното, все си нося фенерче или свещ, а пък входната врата не се затваря и винаги се налага да я залоствам след всеки прибрал се, но няма да го мисля. Имам си трима технически гении – все ще се справят.

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

8 коментара по Технически инвалид

  1. lammoth каза:

    хаха, много хубава и поучителна история
    вчера тъкмо учех мама как да си проверява пощата и й направих Фейсбук профил. Вече знае да работи на уорда, скайп, ексел, а крайната цел е Фотошоп и как да си рисува там :)) Поне ми направи любимата зеленчукова супа 😛

  2. зори каза:

    @lammoth
    Знаех си, че си подкупен.
    Какво друго върши работа при теб (пасти, торти и сладолед е ясно)?

  3. Gloxy-Floxy каза:

    Аз мисля да се явя на ТЕЛК направо …, щото долу нямаме нито един Мерцедес. Даже и за прастарата Жигула башмайсторът сам си прибра парите от вторичните. За сметка на което удоволствието да се опитвам да светна като крушка си е изцяло мое. 🙁

  4. deni4ero каза:

    ей, зла жена, беее … ше ги зареже милите сами …

  5. Руми66 каза:

    Почти не ставам за подкуп вече . Освен ако не се наложи да ми бърникат нещо или не дай боже преинсталация на компа за децата, пардон порасналите. А оня дет се мисли за глава, ма ще трябва да подкупва мен, че е гола вода 🙂 Нямам и магарцедес да се хвали де 🙂

  6. Траяна каза:

    Браво на жената! Да ги зарязва и сами ще се оправят:)

  7. Зори каза:

    @Gloxy-Floxy
    Хи-хи
    Ако сам си е взел парите за старата кола – не е баш майстор. Истинския баш майстор чупи и зарязва и чака някой друг да му оправя бакиите 😉

    @deni4ero
    да, много е зла 😛

    @Руми66
    Руми, ти така бързо се учиш, че скоро твоите ще идват при теб да им преинсталираш. А Главата – даже не го мисля.

    @Траяна
    Нали 😉

  8. Точка каза:

    Зори, да не си монтирала скрита камера у нас? 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *