Контрола

Никой не е застрахован срещу превратностите на битието. К’во са, прочетохте първото изречение и си викате, че пак ше го ударя на философстване. Споко, бе хора! Т’ва си беше само елементарна засилка, след нея мисля директно да се пльосна в епицентъра на темата, ако ще идвате с мен – посвийте се, щото в автобуса няма много място. Качваме се от спирката на Окръжна и ще пътуваме до Лъвов мост. Рейсът е стар и доста раздрънкан. Шофьорът благоразумно го юрка с оптималните 40 километра в час, като зад него между поредните спирки се събира порядъчна колона от 4-5 тролея, които няма как в тоя трафик да го изпреварят, но водачите им са адски изнервени от пълзенето на нашия и от негативната енергия, посветена на майката, бабата, лелите и гъза на нашия шофьор, в рейса трудно се диша. Самото дишане не е много препоръчително поради два допълнителни фактора – една мадама към петдесете, любителка на свръх сладката парфюмерия и един чиче на същата възраст, който определено е решил да провери дали ще оцелее след три години системна неупотреба на вода и всякакви миещи препарати. Арома-терапия та дрънка. Докарва едновременно мигрена, леки загуби на паметта и конвулсивно извиване на главата, леко затрудняващо се от анатомичните ограничения в човешкото тяло и водещо до ритмично припукване на врата Ви, което (в съчетание с електрическите изпразвания от псувните по адрес на шофьора от колегите му) създава един доста интересен фонов шум, а за капак в него виртуозно се вписва в ангелогласното изпълнение на някакъв новоизлюпен кандидат-кастрат, който призовава целокупното мъжко население да се пази от некаква кака, а в почивките от пазенето – да се стреми към достигането на еталона му за естетическо съвършенство за мъж – Азис.

Точно когато вратите най-сетне са се отворили (на Плиска), успели сте да глътнете малко свеж пушек и отработени газове, опазили сте се от стъпкване, ограбване, оскубване и еретичната, та чак еротична мисъл – да слезете и да си вземете такси, точно тогава се случва нещо интересно. Парфюмерийното недоразумение до вас, облъхнато от свежите въздушни постъпления, нахлули от отворената врата, се е пробудило за части от секундата и съзирайки Ви (носите черно яке и сте си сложили един малко старичък тъмносин панталон) е изкрещяло „Контрола”.

Чувайки таза дума, чичето-скункс пъргаво се е изнизало край Вас и в опита си да избяга, почти е повалило бабичката, която се опитва да се качи, влачейки някаква дамаджана и голяма карирана пазарска торба, пълна с дрънчаща стъклария. Самият шофьор стои озадачен, чудейки се кое е по-приемливо – да затвори вратите, прищипвайки по този начин бабичката и да тръгне, влачейки я до Орлов мост, но избягвайки „благословиите” на колегите си или да я изчака да се освести и да се надява, че ще направи успешен втори опит да вкара дрънчащата си торба в автобуса. Е, винаги има и трети вариант – бабето да фърли топа и да се наложи да се чака бърза помощ, но шофьорът, запознат с митичната издържливост на българския пенсионер, е оптимистично настроен и в крайна сметка взима решение да затвори вратите, оставяйки извън автобуса едната ръка на бабата, самоотвержено стискаща торбата.

Последвалата ситуация прави да бледнеят всякакви апокалиптични картини, създавани до този момент. Торбата на бабето се влачи по улицата и дрънченето на счупени буркани се смесва със зловещото гъргорене на автобусния двигател, вещаещо скорошната му кончина. Бабата крещи тежки клетви по адрес на шофьора, той отвръща със същото по неин, а кокшката, любителка на шанел, се включва в затишията между клетвите, като истерично извиква „контрола”, сочейки Ви.

Знам, че единствената Ви мисъл е как да се махнете от всичко това, искате да се смъкнете на следващата спирка, за да не гръмнете някого, но точно преди да слезете на Орлов мост, съдбата е решила да Ви изцака с финалния си коз.

–   Ти къде? – изтрещява гръмовно един строг, по-скоро мъжки глас.

Носителката му е изрусена наборка на шанелката, носи тъмносиня униформа и Ви е гепила секунда преди да се изнесете от автобуса, стиска Ви здраво за реверите и Ви влачи към вътрешността.

–   Слизам. – опитвате се да протестирате, но тя е непреклонна.

–   А проверката? – втренчва се контрольорката във Вас.

–  Ето ми го билетчето – опитвате се да и покажете Вие спасителната хартийка.

–   Не сме направили проверка на дупчиците – категорична е тя.

–   Контрола – решава да се включи шанелката.

–   Карти и билети, гражданко – изревава в лицето и контрольорката.

–   Простачка – съобщава парфюмираната.

–   Пътничка – изсъсква котрольорката.

–   Що тормозиш жената, ма, – включва се бабичката, но не е ясно какво квалифицира като тормоз, защото влаченето Ви за ревера из целия автобус до единствения работещ перфоратор си е чиста проба насилие, но пък кой ли е склонен в тая тъпканица да обръща внимание на чистотата на категориалния си апарат – нужно е просто да се оцелее.

–   Слагаме, дупчиме, сравняваме – любовно нарежда контрольорката и установила пътническата Ви изрядност, отпуска захвата си.

Тъкмо си правите сметката да се смъкнете от автобуса на театър София и да си спестите останалите мъки, когато сте пометени и завлечени твърде далеч от входа от напориста ромска група майки, дъщери, внучки и останалата им рода до към пето коляно, все от женски пол.

Усещате нежните им пръстчета, но те проверяват джобовете Ви само от спортна злоба, защото им е абсолютно ясно, че във Вас пари има само за още един билет. Групата се ситуира около шанелката, но тя също не е вчерашна и директно минава в атака, започвайки да млати с малкото си чанте агресорките. Вие отнасяте 3 удара, контрольорката 1 – заблуден, а ромките пъргаво се спасяват без поражения, оттегляйки се в задната част на автобуса, където предлагат на известно количество ученички да им гледат, да им дават цвете за късмет, билка за любов и прочие, все нужни артикули.

Съвсем скоро е спирката на Лъвов мост, но аз (респективно и Вие) много силно се изкушавам да продължа до Централна гара, да си взема билет за влак и да проверя каква е ситуацията с контролните органи в БДЖ.

Сигурно ще е яко.

Публикувано в Залъгалки. Постоянна връзка.

5 коментара по Контрола

  1. deni4ero каза:

    почти съм на път да ти съчувствам, но съм възспряна от хилене 😆

  2. deni4ero каза:

    ами, предполагам, че като уважаващ се творец си се потопила поне въображаемо в случката … а аромат на хмел не долови ли?

  3. Траяна каза:

    Страшен хумор, разсмя ме! Благодаря ти, направо си го представих:)

  4. Зори каза:

    @Траяна
    И аз благодаря 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *