Мушмули

На една много добра рибарка, усвоила до съвършенство изкуството на мрежовото ловене 😉

Как пък все не мен ме се падат. На челото ли ми пише, или по задника ми си личи, че лесно се ловя на кукичката и хич не пробирам!? Пуяк, и тоя е пуяк, като предишния. Толкова е надут, че ако от самочувствието му зависеше да ходи по земята – хиляди пъти да се е изстрелял в космоса. И хич не си измислям. Преди малко ми заяви, че спи само по гръб, леко, ама съвсем леко обърнат надясно, за да не пречело това на работата на сърцето му. Какво сърце, бе! Ти знаеш ли какво е това изобщо!?

В ресторанта накара сервитьорката да реве – не била донесла правилно приборите. Е, тя, че беше мърла – мърла си беше, ама и той прекали. Горкото момиче направо си се гърчеше. Носеше десертите, а очите и бяха пълни със сълзи, хем той го видя и продължи да я юрка – лъжичката не била правилна, представяш ли си – за едната лъжичка!

А като се качихме в таксито, друсна такова пълно описание на маршрута, че GPS-ът на таксиметърджията позеленя от завист и изпадна в електронна кататония. Таксиша само премигна като лалугер, послушно угаси цигарата и не каза гък докато не стигнахме. След това показно по командорене, директно си бях решила, че е сега ще ми обяви реда, по който да си махна парцалките и после ща подкараме позите по азбучен ред, да не би в бързината да пропуснем нещо. Нейсе  – размина се. Почти нормално се помотахме – правеше се, че ми показва апартамента си, а аз, че не забелязвам ерекцията му. И строева подготовка преди чукането нямаше – да не повярва човек.

Е, после си показа рогата – да не съм била пускала много силно водата, защото пръскало било и се мокрело. Идеше ми да го светна на бърза ръка, че и аз съм доста мокра, въпреки че той ме докара до това състояние и хич не гледаше къде и какво пръска, ама понеже непрекъснато ми обясняват, че съм много устата и стресирам мъжете  – затраях си. Взех душ според инструкциите и после обратно в леглото. И тука ново двайсе.

Да съм била легнела от другата страна. За секс му било удобно от тая, а за сън – от другата. Боже, на какъв попаднах! Ама се преместих, щото се сетих, че и по-големи идиоти има. Даже това „боже” ме подсети за един – ходихме на пикник веднъж, а той през цялото време не спря да ми проповядва, божията воля – това, божия дух – онова, божията благодат – еди кво си, божието слово – еди как си. Размля ми главата. Като съвсем спрях да издържам проповедта му, която се точеше вече пети час – врътнах му една свирка и миряса, уви – само за десетина минути, после ме подкара към един параклис да сме били запалели по една свещичка за здраве.Тука вече не се стърпях и го светнах, че не свещ, а цяла свещоливница да палне – нормален няма да стане. От това, че се прибрахме в гробовна тишина – съдя, че ме разбра.

Разбирането с този сега е значително по-лесно, но пак си има спецификите. Заспахме, хем аз директно си казах, че ще ми е по-лесно да се прибера, защото утре рано имам среща и трябва да се преоблека, ама той – не. Щяло да е прекрасно да сме се събудели заедно. Спестих му коментара си за това, че хич не му пука за събуждането, а за след това си мисли, гадината с гадина, ама понеже и аз за същото си направих сметката – легнах от теологично правилната страна на леглото и настана тишина.

Е, тишината не трая много дълго. Таман се унасях:

–   Мила, добре ли си!?

Е, най-ги обичам тия. Понеже още не ми е научил името или не си прави сметка да го помни – милосва ме. Ква мила съм аз, бе!? – мисля си, ама му отговорих.

–   Да, скъпи. – викам му, но тоя път не издържах и треснах – Извинявай за „скъпия”, ама още ми бяга името ти, но съм си супер, не ме мисли, спи си.

–   Притесних си – обяснява ми той в тъмното – стори ми се, че изхлипа.

–   Не рева, хъркам – контрирам аз и бързо трия тъпата сълза, дето баш сега реши да се появява.

Добре де, стана ми малко криво. Ама реших, че няма пък да му казвам нищо. Подишах още десетина минути все едно спя и го чух как върза коня, даже се врътна по корем и съвсем си омаза правилното спане.

Изчаках още малко и станах – съвсем ми се беше отспало. Седнах в кухнята на една чаша вода и почнах да мисля. За него, за мен, за живота. Мислих, мислих и изведнъж видях, че на масата седи купа с някакви кафеничкави топчета. Стана ми чудно какво е това и таман посегнах да взема едно:

–   Мушмули – стряска ме леко дрезгавият му от съня глас – не си ли виждала?

–   Не – признавам си – чувала съм, но за пръв път виждам как изглеждат.

–   Опитай ги де?

Айде, събуди се и почна да издава заповеди.

–   Как се ядат? – признавам си аз, че не ми е ясно.

–   Ама ти съвсем ли не си виждала! – учуден е само, не ми се дуе, даже ми намига, после взима една мушмула и започва.

–   Махаш това, белиш, смучеш.

Следва тишина. Мушмулата е в устата му, смуче нещо, езикът му се показва и ми демонстрира добре оглозганите костилчици, които явно са били в мушмулата.

Изплюва ги в шепата си и горд от показното, нарежда:

–   Пробвай, не ме гледай, няма да гръмне!

Взимам една, махам според указанията част от обвивката и осмуквам съдържанието. Той ми се усмихва. Чаровник е, като се замисля. Така рошав, само по боксерки – даже си е готин. Смуча съдържанието, полепнало по костичките на мушмулата и се сещам за езика му, става ми едно такова съвсем размекнато, даже му се усмихвам, а той вече ми е обелил още една и ме подканва:

–   Плюй смело, Кате, – я и за името ми се сети – аре изяж и тая!

–   Вкусно е – признавам си.

Той ме избутва към единия край на стола, намества се до мен, придърпва ме върху себе си и се смее:

–   Искаш ли още? – само дето не мърка.

–   Какво? – изплъзва ми се.

–   Мушмули, какво друго!? – смее се той.

Вече е обелил една, слага я в устата си и ме придърпва още по-близо до себе си.

Има нещо гнило в тия мушмули – мисля си, но утре сутрин ще го разпитвам сериозно, че сега умът ми е другаде, но определено има нещо гнило…

Публикувано в плодизеленчук. Постоянна връзка.

3 коментара по Мушмули

  1. Gloxy-Floxy каза:

    😀 С твоето посвещение, дано мога си издърпах мрежата. Ходи обяснявай, че си тръгнал да си ловиш ботуша! 😀

  2. зори каза:

    @Gloxy-Floxy
    Каквото дойде, важното е риболов да става 😉

  3. Gloxy-Floxy каза:

    @зори
    Хихихи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *