Гледка

Най-върховната гледка в града се заформя пред моя прозорец. Сутрин рано светът се юрва да се труди и старата спирка се превръща във бойно поле – разгневени мадами ръгат немощни бабички, че се пречкат с пазарските си торби, а небръснати пичове с мазни бради от набързо изядени дюнери, ги побутват (мадамите, бабите блъскат) уж невинно по малките дупета в суматохата пред отворените врати на тролеите-китове, автобусите-китове и маршрутките- китове, но от най-нахалните (тези последните визирам).

Непрекъснато се трупат хора, после, погълнати от китовете изчезват. Забелязвам, че на тая спирка слизат значително по-малко от качващите се, след поредното чудовище, хранещо се с хора, остават само неколцина чакащи, започват да прииждат нови и тези приливи и отливи се наблюдават целодневно. Едно море, което може да залее мислите ти и да те удави в съдбата на някой абсолютно непознат. Ето, вижте сега онзи мъж! Длъгнестият, не, не – погледнете малко по-вляво! Точно този. Виждате ли как под дебелото палто набързо е навлякъл светъл ленен панталон? Обут е с елегантни ботуши, носи скъпа чанта. Какво изобщо прави на спирката? Странно, а? Защо е облечен така – дали не е залял красивия си вълнен панталон с червено вино, когато се е протегнал да погали любовницата си и сега се налага да се прибере с този? Нееее, просто щеше да се прибере с намокрения. Значи е скъсал панталона. Оооо, дааа.

Злобно куче му е разкъсало гащите. Ха-ха-ха.

Чакай, чакай!

Разкопчава палтото.

А, и сакото е ленено, а вместо вратовръзка има шалче – ясно, не е никакъв любовник, просто така се облича. Вероятно е самотен интелектуалец, оправя се както може. Не е помислил, че вали сняг и е навлякъл любимия си ленен костюм, за да му е по-лятно и ведро.

Еееех – никакви авантюри няма вече.

Или има?

Я я виж тази!

Е, не, не русата – тя си е класическа кифла – представяш ли си колко и е студено на циците, а така ги е щръкнала през това огромно деколте на палтенцето от еко-кожа, дето намязва на змийска, че чак си представям как дясната пита лявата:

–   Може ли да замръзне силикон?

–   Кво ти пука – отговаря лявата и се опитва да се задържи на ръба на деколтето.

–    А, ако спаднем от студа? – продължава да любопитства дясната.

Нееее, няма начин. Изкарах циците на тая по-умни от самата нея. Пък и брюнетката чака. Още малко към дюнерджийницата погледни, зад мъжът с цигарата (леле как алчно дърпа, сякаш това му е последната или е решил да изкушава късметът на спирката, който гласи, че ще дойде твоето превозно средство секунда след запалването на цигара).Както и да е, забрави за него! Брюнетката!

Нали? Страхотна е.

Проста конска опашка. Снежинките се топят по челото и – виждаш как га забърсва с ръка, не нос ръкавици, крие почервенелите си длани в тесните джобове на късичкото черно палтенце. Голяма чанта за компютър и още една – пак голяма, но дамска. Жените са костенурки по нрав – носят със себе си какви ли не боклуци, с които си градят корубата и се пазят от света. Звъни телефонът и. Тя нервно говори. Дали не закъснява за среща.

Автобусът закрива гледката. Слизащи хора, качващи се хора – всичко се смесва, настава малка суматоха, после потегля и на спирката остават две ученички, старец с бастун и проскубано куче, чакащо някой да му подхвърли нещо за хапване.

Не е ли върховна гледката от моя прозорец?!

Ако можех да ходя, сега щях да съм там, кучето несмело да подушва край мен, старецът да потропва нервно с бастуна си, а ученичките даже можеше да са млъкнали и да ме зяпат, мечтаейки да ги заговоря.

Най-върховната гледка в града се заформя под моя прозорец – само трябва да дръпна леко щората и да погледна към тротоара.

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

4 коментара по Гледка

  1. Точка каза:

    Краят ме подсети за тази история, която преди време се въртеше в нета. (забележи коментара :P)

    Хареса ми костенурковия нрав. 🙂 Съвсем вярно си е – ако една дамска чанта не побира 4 бири, 2 кисели млека, няколко памперса + обичайните мазала и други потребни и не толкова джунджурии, е напълно безполезна. 🙂

  2. Зори каза:

    @Точка
    Оооо, това тайнствено блатно растение, вече всички тъгуват за нея 😛

  3. traiana каза:

    Разсмя ме, както винаги, Зори!
    За жалост, не само от твоя прозорец се виждат такива „прекрасни“ гледки:)

  4. midnight каза:

    Точе, това не е честно, чувсвам се прелъстена и изоставена от това крехко пустинно цвете. скучни ли сме и вече?

    ха ха, Зори, какво е това тенденциозно отношение към блондинките, а? :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *