Гига

Гигата паркира пред самия вход, заемайки място за поне две коли. Откопча колана и излезе бързешком, даже не огледа мястото, а гледката определено си заслужаваше (обещавам да я опиша по-късно), отвори багажника, взе си куфара и без да чака останалите се запъти към хотела. На рецепцията го посрещна пищна, леко позавехнала брюнетка, която той си заплю за по-късно и след почти светкавично попълване на някаква тъпа бланка, Гига, които иначе се казваше Дамян, метна куфара до леглото си, отвори го, смени си тениската, грабна раницата с лаптопа и слезе обратно към бара. Време беше за една бира. Другите щяха да се настаняват, да се преобличат и прочие простотии, преди срещата с клиентката, Гига си беше супер и така, имаше нужда само от една бира, а ако остане време и от кафе, но първо – бира.

Приятелите и колегите на Гига (те доста се препокриваха) знаеха за неговите специфични изисквания към любимата му напитка и стандартно избираха такива заведения, че съответното пиво да е налично и не, защото Дамян не би могъл да пие нещо различно, а по простата причина, че никой нямаше толкова здрави нерви, че да изтърпи мрънкането му за „истинската бира” без мисълта за убийство или самоубийство да му мине през главата поне няколко пъти през времетраенето на лекцията за правилното пиене на бира. Често фирмените купони прерастваха в гостувания при Гига, защото любимата му марка, предвидливо поръчана от органидаторите, била свършила, а вкъщи винаги… е, почти винаги, той си имаше запаси. Всички знаеха за тая слабост на Гигата и дори си разказваха забавни истории около нея. Най-популярна беше тази за двете мадами, които зарязал да го чакат в спалнята му, а той излязъл за бира. Грозната версия гласеше, че Гига се уплашил, запознатите смятаха, че просто е ожаднял, а майтапчиите украсяваха с подробности от типа „Изхвърчал само по дънки, човек. Даже бос бил, в денонощния фърлил 30 лева, извадил от витрината шестичка бутилка (Гига пиеше само от бутилка и в денонощния и още двадесетина магазина зареждаха от неговата бира, защото плащаше щедро и консумираше редовно) врътнал се да си ходи, ма се сетил за мадамите, фърлил още 20 лева – за сладолед и презервативи и обратно към апартамента.”

Следва забавната част. Предсрочно от някакъв тимбилдинг се била завърнала последната му официална приятелка, след нея той тържествено заяви, че никога повече няма да се обвърже, водела със себе си и колежка. Като заварила мадамите – побесняла и тръгнала да ги гони, но после размислила и решила да се изгаври с Гига за сбогм. Свалили парцалките с колежката и си присъединили към мацките.

Гигата се прибрал, което доказва, че не бил страхливец, а просто пресъхнал. Четворката добре се справяла и без него. Тук мненията пак се разделят – едни казват, че Гига първоначално се уплашил, включвайки се в купона след известен престой пред компютъра и няколко изпити бири, други подкрепят тезата на шефа му, че по това време един клиент спешно се нуждаел от някаква реклама за на следващия ден и по думите му „Дамян каза, че е леко зает, но щял да направи първо клипа и после да продължи със своите си задачи” повечето, посветени в подвизите на нашия герой, съдеха, че е седнал пред любимия си компютър (кръстен Микеланджело или Миката на галено), направил е нужното клипче с подръчни материали, пратил го е и после  продължил с творчеството в спалнята. За действията му там мълвата се хранеше с информация от първа ръка – бившата му вече приятелка се стараеше да го очерни, изкарвайки го разюздан и безсърдечен, но дори и тя  не криеше възторга си от уменията на нашия герой.

След тази случка, Дамян предпочиташе краткотрайните отношения с отделни представителки на нежния пол и по правило ги осъществяваше извън жилището си.

„Домът е манастир, в него творя – твърдеше Гига и добавяше – работя по хотелите.”

Точно за мащабите на бъдещата му хотелската дейност си мислеха останалите трима от групата, сваляйки багажа си от колата. Гигата беше направил известно количество рекламни клипчета, банери и проекти за диплянки. Всичко беше в изряден вид, нямаше да има сериозна работа. Престоят му в Лагуна щеше да е посветен на две основни занимания – да помага на Милко с техниката и да очарова дамите. С второто той се зае още от влизането в бара, където завари „най-невероятното парче на света, честно, бате, няма такава жива мадама, трябва да слезеш в бара и да ми кажеш, че не сънувам” – бяха точните му думи, отправени към Милко, който още се мотаеше в стаята си.

Аз също се мотая прекалено много – време ми е за кафе и явно продължението на историята ще е утре 😉

Публикувано в Хотел „Лагуна”. Постоянна връзка.

3 коментара по Гига

  1. traiana каза:

    Хайде, пий бързичко кафето и давай продължението:)

  2. bogomil каза:

    Интересно 🙂 Само ми е любопитно откъде идва суровината за сюжетната линя 😉 Чакам и аз продължението.

  3. Зори каза:

    @traiana
    Траяна, ти си страшно оптимистичен човек – бързината, с която се пие кафе, е обратно пропорционална на чара на хората, с които извършвам съответното пиене, пък и съм голям мързел, та… едва днес ще е продължението и няма да е краят 😉

    @bogomil
    Хи-хик
    Суровината – една снимка и фантазия.
    А продължението – сядам да пиша – след час ще го сервирам 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *