За Коледа Панайот получи златна рибка. Тя стоя в големия кръгъл съд цяла седмица. На няколко пъти той и сменя водата. Хранеше я със странната прахообразна смес, която Детелина му беше връчила заедно с рибката и кръглото и жилище и се чудеше как да подреди тоя подарък до другите.
Преди пет години той получи шал, май осми по ред най-скъп подарък. Връчи му го Лили – детето на съседите. Шалът се озова върху седмия – сребърна табакера с надпис, подарена му за рожден ден от колегите. Шестият (комплект за пикник) Панайот получи от Руми. Тя живееше в Студентски град и мечтаеше да стане известна журналистка. Освен това мечтаеше с този комплект да иде на пикник с Панайот и той да е донесъл изискани малки хапки, шампанско или поне вино – в комплекта имаше две стъклени чаши за целта. Пикникът така и не се състоя, защото Панайот прибра подаръка при другите – за да си го пази за спомен, а втори комплект за пикник беше странно да си купува, пък и Руми беше булимичка – какъв смисъл имаше да я храни.
Петият подарък (термос) беше този от леля Ани – много стара и много грижовна, сестра на баба му. Панайот подозираше, че в термоса има супа, защо в шкафа, където държеше подаръците от години адски смърдеше, но това беше подарък и той си го пазеше.
Четири и три Панайот получи едновременно – писалка и тефтерче. Подари му ги една съученичка. Две беше прашка от дядо му, а едно – съвсем малко гумено пате, което даже не беше подарък, защото Панайот го беше намерил в пясъчника на детската градина и го беше скрил в джоба.
Всички тези подаръци стояха един върху друг в шкафа и радваха Панайот с присъствието си, но този новия – просто акъла не му го побираше как да го прибере при останалите. Идеята се роди спонтанно след една реклама по телевизията. Там една чаровна домакиня вакумираше завивки и дрехи и Панайот реши, че това е страхотен начин. Даже можеше да вакумира и термоса, че и останалите неща. Така всичко щеше да се запази завинаги.
Патето малко се сплеска, прашката, писалката и тефтерчето се получиха чудесно. Термосът спря да смърди, комплектът за пикник създаде малко проблеми, но Панайот купи по-голям плик и всичко се подреди. Табакерата нямаше нужда от вакумиране, но той го направи, за да не се различава тя от другите. Шалът стана мното по малък и в шкафа остана още много място за нови подаръци.
Усмихнат, Панайот бръкна във водата, извади златната рибка и я пусна в малкото пликче.
– Не ме убивай, Панайоте, – чу се тънкото гласче на рибката – ще ти изпълня три желания!
Панайот се усмихна още по-широко и натисна копчето за вакумиране – беше свикнал да изпълнява желанията си сам, пък и какво толкова можеше да направи една златна рибка.
Ей, и ти ли познаваш Панайот? 😉
@presly
Тцъ, той е случайно име, което чух онзи ден, виж качествата му са друго нещо – снощи отказах да получа нещо в замяна на друго и още се чудя мъдро ли постъпих или се държах като идиот. Обърканата приказка е по-скоро вглеждане… в моя собствен Панайот.
@Зори
😀 Аз тъкмо собствения Панайот имах предвид.
@presly
😉
Ех, този Панайот си е жив идиот:)
@traiana
Надявам се, че не през цялото време :))))
Панайот стиснал Златната рибка и тя го попитала какви желания да му изпълни. Той поръсил аквариума с малко пърхут в опити да стимулира мозъчните си гънки и казал:
– Ами-и-и-и… може ли да си помисля малко?
А Златната рибка заплакала горчиво, защото не можела да му изпълни това желание.
😛
@Точка
Ха-ха
Трябва да направя нова рубрика, която да се казва „довършете историята!“. Забележи, не „завършете“ – ще се изисква край, който определено да довършва аудиторията.
Много е добро твоето. 😛
@Зори
Ами … Панайот си го търсеше. 😀