НЕспащата НЕкрасавица

Заръчаха ми да се отпусна и да поспя, преди това ми заръчаха да си избера нещо светло и добро за четен.

Постарах се.
Цели 5 часа бях отпусната – на границата между съня и реалността. Сънят така и не дойде. Измъкнах любимата книга с прекрасни приказки за жива вода, юнаци и сирачета, които надвиват злото, но се сетих за една, от която винаги ми ставаше криво, не е в този сборник, просто се сетих. Дори не си спомням къде съм я чела. Явно светлината тази нощ никаква я няма – умът ми блуждае и все гледа да кривне в някоя тъмна и страховита уличка.
Забелязали ли сте как приказките могат да бъдат възприемани съвсем различно от различни хора. В детството си бях ужасена от една, в която героинята е затворена в най-прекрасния дворец на света, пълен с несметни богатства и всички са само за нея. В двореца я държеше някаква вълшебна гривна. Имах приятелка, която мечтаеше за проклетата гривна, а аз мечтая за пръстена на Арабела –да ме пренася през кишата и поледицата. Всеки с мечтите си.
Тази приятелка така и не намери вълшебна гривна, задоволи се с пръстен, не е на Арабела, но и харесва и и върши работа. Има си вълшебна прахосмукачка, вълшебна печка, вълшебна пералня, и вълшебна кутия в спалнята – огромна, съпругът и я смени (кутията, приятелката ми още не е за смяна) съвсем скоро, защото новата може да се дели на две и всеки да си гледа своето вълшебство. Приятелката ми си има и куп други вълшебства, но казва, че в последно време най-много и харесва да си представя, че е съвсем сама в спалнята и вълшебната кутия предава двойно любимото и предаване. Чудя се как хората сами се омагьосват така страшно.
Отказах се от четенето. Не чета, а мисля глупости. Кой знае какво ще ми хрумне – по-добре да позяпам как не вали сняг, как тъмнината не е страшна, как хората уморени гасят лампите на жилищата си, как луната се е скрила, как времето се процежда, как сънят отказва да се смили. В приказката за спящата красавица май има нещо много сбъркано – що за проклятие може да бъде сън, чрез който да избягаш от цялата тая магия!?

Как беше приказката? Убождаше се на вретено. Дали някъде в чекмеджетата на библиотеката не пазех едно вретено от баба?

Публикувано в объркани приказки. Постоянна връзка.

6 коментара по НЕспащата НЕкрасавица

  1. траяна каза:

    Хехехе, хубаво казано, но… Зори, красавицата е СпАща, щото ще ходи на СПА или спяща, ама пак й се ходи на СПА? Много ме кефят тези твои размисли! Хубава седмица и дано намериш някое вълшебно търкалце за през кишата:)

  2. Nostromo каза:

    Зори, и аз цяла нощ не можах да спя. Когато задремвах, ми се присънваше, че ме гонят съзаклятници, за да ме смъкнат от трона, докато през това време на преторианската гвардия изобщо не й пукаше за мен и дори май се беше съюзила с тях. Нима не им вдигнах заплатите с половин сестерция! 🙁 Абе да си император не си е работа, дори и на сън.

    Ти сънува ли нещо? И кога смяташ да пуснеш книжен пост? 😛

  3. Зори каза:

    @траяна
    Аааа, просто аз съм мърла, но едно спа добре ще ми дойде.

    @Nostromo
    Ностро, да ти имам сънищата 😛
    Книжен пост вероятно ще има за Тромпет на Джаки Кей, а ако питаш за „почти“ прочетените книги – вече има списък 😉

  4. deni4ero каза:

    не мрънкай, а се радвай, че не си спала, на мене ми се яви Румен Петков(бсп – най-големият антипатяга) … сега ме е страх да заспя …

  5. зори каза:

    @deni4ero
    Имаше ли пиратска превръзка на окото 😛

  6. deni4ero каза:

    много смешно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *