Спаска 22 (останалото)

–   Тихо! – прошепна третата.
„Моля те, затваряй си плювалника” – изписа с елегантен, изчистен почерк втората и изрисува със замах една уникална, калиграфски съвършена удивителна, завършваща със сърчице, вместо с точка.
От скърцането на писалката по хартията на третата и призля и очите и се раздалечиха в две противоположни посоки, а от ноздрите и се проточи тънка струйка пламък, която подпали бележника, на втората и възглавницата на първата
–   Пожааааааааар– разкрещя се първата и другите две просто се стовариха върху леглото, където Спаска се опитваше да се скрие от собствени си махмурлук.
–   Пусни противопожарната инсталация! – нареди третата с последни сили
–   Нъцки, – отказа компа – не и преди да ме прибереш на сухо.
–   Втора, погрижи се! – нареди първата и се оригна зверски.
–   Що аз – запротестира втората – и мене ме цепи глава, не си само ти пострадала от простотиите на първата.
–   Пожааааааар – продължи да крещи първата.
–   Изсипи една кана вода и ще спре да гори  – изкоментира компа.
–   А ром става ли? – попита първата, поемайки си дъх, за да изкрещи за трети път „Пожар”.
–   Не го пипай? – нареди третата, събра сили, протегна шия и с няколко отмерени удара на собствената си възглавница, която беше захапала, потуши пожара.- А сега млъквайте всички, искам да умра! – заяви тя и се стовари на леглото, което смърдеше на пърлена перушина.
–   Усещате ли как ухае? – попита втората.
–   Значи мога да си изпия рома? – включи се първата.
–   Ако поставиш в устата си и капчица алкохол – закани се третата – кълна се, че това  ще е последното нещо, което ще мине през гърлото ти.
–   Алкохолът те прави агресивна, скъпа – опита се да спори с нея първата – остави го на мен да го пия, а ти си направи един фреш!
–   Един фреш от главата ти добре ще ми дойде – изсъска третата и със замах се надигна от леглото. – Втора, искаш ли лед? – предложи тя.
–   Един сладолед добре ще ми дойде – изстена втората и Спаска се понесе към фризера.
По път първата отбеляза наличието на цяла бутилка водка върху кухненския плот, но третата беше в такова гнусно настроение, че любителката на алкохола реши да я изчака да заспи, преди да си оправя махмурлука с безотказния принцип „клин клин избива”. Третата си сложи един пакет със замразени зеленчуци на челото и втори на темето. Понеже имаше само чифт ръце, а втората държеше да ги използва за яденето на сладолед, измислиха компромисен вариант – третата прикрепи леда с една забрадка и натоварена с бака сладолед, кана студен зелен чай и контрабандно свитата водка, която първата  успя да излее в една кана, уж пълна с чешмяна вода и лед, Спаска се стовари пак на леглото, изхвърли изгорялата възглавница, пооправи чаршафите и започна да редува. Вода (водка) за първата, сладолед за втората и чай за третата. Водката и сладоледа постигнаха необходимия ефект при първата и втората и това моментално предизвика оживление.
–   Ама как яко посрещнахме годината на дракона, а? – разприказва се първата.
–   Да, посрещна годината на дракона, като се направи на свиня – изкоментира третата – ти  си едно астрологично недоразумение, първа.
–   А ти само гледаш да ни правиш сечено. – озъби и се първата – Втора, я кажи! Беше ли честно от страна на третата да ни съобщава точно преди купона, че е разбрала от Фейса за новото гадже на Камен?
–   Мммммм – измуча втората, опитвайки се да преглътне едновременно три топки сладолед.
Тя обичаше да се храни възпитано и със стил. Имаше си специална лъжица за сладолед, която го оформяше на топки. Втората изплезваше език, подреждаше на него няколко в артистична архитектурна структура и когато езикът и съвсем изтръпваше от студ, поглъщаше творението си. Сецната точно в средата на процедурата, тя само измуча, което позволи на първата и третата да тълкуват пристрастно позицията и.
–   Видя ли?– развика се първата, отпивайки солиден глъток от каната си.
–   Кво да съм видяла, – изпръхтя третата – как втората иска да се задуши собственоръчно, натъпквайки в гърлото си кило сладолед? Това ли?
–   Надута крава – разфуча се първата – не ти изнася да си признаеш, че се държа гадно и ни отрови посрещането на китайската нова година.
–   То пък ти си такъва фенка на китайската култура – не и остана длъжна третата – в сейфа ти е пълно с китайски ментета. Да не говорим, че като се запознаваш с разни китайски дракони вечно ни излагаш, щото те ти говорят за традиции, а ти само за пиячка им намилаш..
–   Ама тоя снощния беше много готин – намеси се не съвсем по темата втората.
–   Ти си страшно заблудена. – разфуча се третата – Снощния дракон беше огромна кукла, движеха я хора. Това е традиционен китайски танц.
–   На тия китайци и драконите са им ментета – въздъхна втората и бързо подреди четири топки една върху друга.
–   А Камен сериозно ли ходи с Василиса Прекрасна? – попита първата.
–   Я дай каната! – нареди третата.
–   По-добре си пий чая! – предложи втората.
–   Да не мислиш, че не видях как сипа водката в нея? – парира я третата и надигна каната на първата – Да, първа, сериозно ходи с Василиса. Съвсем я оплескахме.
–   Искаш ли сладолед? – обади се втората.
Третата само си оплези езика.
–   Дай и на мен! – оплези се и първата.
–   Ако знаете ква картинка сте – заобяснява втората, като прецизно подреждаше върху езиците им пирамиди от по десет топки сладолед. – Предлагам, която първа от вас си глътне сладоледа, да се обади на Камен и да го пита верно ли сериозно се е хванал с тая руска кака.
Първата и третата едновременно хлопнаха челюсти и опулено запреглъщаха.

Какво се случи след това – ще разберете в Спаска 23, щото вече е време за работа.

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

13 коментара по Спаска 22 (останалото)

  1. troubadour каза:

    Имаш най-наглата публика между другото 🙂

  2. зори каза:

    @troubadour
    Големи сладури са, нали?

  3. deni4ero каза:

    Докато четях и изпадах в душевен екстаз и се кисках, мислех как да те поздравя. След последното изречение съм готова не една, ми две пирамиди да ми построиш собственоръчно … за назидание.
    Иначе … хахахаххаха, яка Спаска моя …

  4. Кръстю каза:

    Чакамъ 23 с буйна страстъ 🙂

  5. Gloxy-Floxy каза:

    Инсинуации!!! Някоя мърла е свила целия профил на Василиса във Фейса със все аФтентичната и снимкааа! Или пък Камен е замислил някой шантаж …

    Рекох в началото, че от мъка се е заела да рисува шамаил. 😀

    Сега обаче се раздвоих – дали да прибера пушката в калъфа или да си я държа под ръка, докато прелиствам Ф.Х.Фармър за някоя добра идея в случай, че това с Василиса взема та излезе истина … Във всеки случай няма да предприемам нищо … брутално, докато не дочакам 23. 😀 {}

  6. midnight каза:

    виж какво, Зори, смятам, че е крайно време да оформиш всичкото това в книга. обещавам, че няма да се опитвам да я илюстрирам, но я искам на хартия! 🙂

  7. Зори каза:

    @deni4ero
    Ако проявиш малко търпение – може и до шоколада да стигнем, но се боя, че на това поле ще имаш доста конкуренция 😉

    @Кръстю
    А аз се чудя дали ще е много нахално да ти предложа (докато чакаш) да си поиграеш с това „Per aspera ad astra!“ – сетих се за нея, благодарение на днешната ти публикация 😉

    @Gloxy-Floxy
    Това с пушката ме навежда на приятни спомени за един Емил, нали няма да ме караш да дялкам човечета?

    @midnight
    Хубавото на книгите е, че се произвеждат от хартия, а тя от горички – така такива като мен се замислят какво си струва дръвче и какво не. Иначе казано – Спаска е единствено и само жителка на Интернет 😉

  8. Кръстю каза:

    Виж и утрешната 🙂

  9. deni4ero каза:

    ти шоколада ми не пипай, че ще мрънкам и за 23а.

  10. midnight каза:

    Зори, съвсем спокойно можеш да ползваш рециклирана хартия. не вреди, точно обратното 🙂

  11. San Antonio каза:

    Книга?! Кой тук спомена книга?! Крайно време е вече. Пък може и за илюстратор да се помисли. Само се чудя дали да бъде в стил комикс или в стил пуфкава приказка *-)

  12. Зори каза:

    @San Antonio
    Май спампротекторът не Ви харесва много, сър Тони, има следи за нещо изтрито, но…не съм, чак толкова добра, че да го възстановя, а може и да си е спамец.
    Обичам за чета книги и на изложби обичам да ходя. От много време чакам една. И едно дърво чакам…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *