Забравеният плод

Ева послуша Твореца и никога не пожела плодовете на забранената ябълка. От мъка, че е дискриминирано и недооценено, дървото спря да ражда, шумата му окапа, и двата коса, които си бяха свили гнездо в короната му, си дигнаха партакешите и се пренесоха на една круша с идеално южно изложение и много по-висока енергийна ефективност на външната изолация на гнездото. Дървото на познанието остана единственото сухо и грозно нещо в градината на вечната благодат. Не случайно, след много, много векове, в чест на точно тоя изгнил дънер, потомците на Адам и Ева подсъзнателно наричаха най-даровитите си мислители „дървени философи”, но да не се отклоняваме от темата.
Тогава, в годините на непосредственото присъствие на Твореца в Рая, клоните на дървото щръкнаха към небето, изпостели и глухо потракващи и от най-слабия повей на вятъра, но понеже нямаше още измислени моторни резачки – Бог го остави да стърчи и то бързо си завъди гарги, стоеше си точно в центъра на градината и край него винаги прелитаха черните и леко депресиращи птичи силуети. Дори змията, която обичаше да се увива около стеблото му и лениво да наблюдава как двете глупави (да не кажа – адски тъпи) същества се шматкат край създателя си, дори и тя изостави дървото и се пренесе в клоните на една вишна. Тая вишна раждаше целогодишно, както и всички други растения в Едем и колчем под клоните на възкиселата сестра на черешата преминеше Ева, змията си пълнеше устата с плодове, засилваше се и яростно ги изплюваше по посока на отдалечаващия се гол евин задник. Това тя правеше с цел да пробуди заспалия евин феминизъм, но истината беше, че Ева си оставаше класическа патица и не костилки, ами и краставица в задника, не биха я светнали колко тъпо постъпва, отказвайки се от познанието или поне от познанството с краставица, която съвсем не беше забранен зеленчук. От друга страна Ева и хабер си нямаше, че си няма хабер за каквото и да е, задникът обаче я болеше след тия змийски хулиганщини и тя с писъци се втурваше към Създателя си, при което наставаше такова мрънкане и тръшкотене, че на Твореца твърде често му кипваше и първо набиваше Ева, после намираше змията и я връзваше на фльонга, а на финала, понеже още не беше измислил алкохола и нямаше как да се напие в компанията на Адам, засилваше се и тресваше един божествен ритник на сухия дънер, защото истината е, че Бог забрани да се ядат ябълки само с цел да примами творенията си да нарушат забраната, та после да ги изгони и да си живее спокойно сам, но Ева се оказа послушна, а Адам след ваденето на ребро без упойка, гък не смееше да каже, та единственото нещо на което Създателя си изкарваше гнева беше именно дървото на познанието. На дървото от тая процедура хич не му дремеше, но Творецът вече за пети път си чупеше палеца на десния крак и понеже и Пирогов още не беше измислен – хващаше Адам и му дръпваше и на него един бой, белким от това се поразкара болката от потрошения палец, но болката не минаваше толкова лесно, щото и фармацевтичната промишленост още не беше измислена, а Адам след всеки пореден бой ставаше все по-голям мухльо и на Бог хич не му се мислеше до какви глобални последствия ще доведе насилието над собственото му творение.
На шестото оплакване за обстрел с вишни по евиния задник, Господ не издържа, грабна си капата, тресна портата от външната страна на райската градина, врътна ключа, провери за всеки случай дали е здраво заключено, шетна ключа някъде далеч в прахоляка от лявата си страна и запраши в другата посока. Отчасти, благодарение на вишневото дърво, Бог проумя, че със змия и жена на глава не се излиза, но никой от потомците на Адам и Ева не се сети да употреби в митотворчеството по подобаващ начин това божествено откритие, назовавайки вишните „плод на опита” и поради тоя грандиозен пропуск, на Стив Джобс му се наложи да се задоволи само с една наядена ябълка, което, както и да се погледне, си е чиста проба митологично извращение, понеже познание Ева натрупа  благодарение на  змията и чак, когато и змията се изнесе от райската градина, от немай къде Ева започна да ползва Адам, но това пък е съвсем друг мит.

Публикувано в шантава митология. Постоянна връзка.

5 коментара по Забравеният плод

  1. lammoth каза:

    Какво имаш предвид под „познание“ 😛
    И после защо жените са винаги недоволни от размера, Ева цяла змия ползвала, а после с змийчето на Адам тръгнала да я замества 😛

    Сега се сещам, че не съм съгласен с реброто. Според мен Бог бил жена, и създала жената първо по неин образ и подобие. Казвала се мАдам 🙂 Имала три цици. От едната й гърда Бог направила същество за да замести змията, която вече била амортизирана. Кръстила го Адам, което на староеврейски означава мАдам без М, а м-то символизирало циците. А Ева е второто име на мАдам, то идва от Дева, но след като загубила девствеността си, останало само Ева 😛

  2. presly каза:

    Хаха, страхотно! Аз се чудя що толкова вишни имаме, а кучето виси все до ябълката. 😉

  3. Зори каза:

    @lammoth
    Мо, ти си вторият мъж за последните 10-12 часа, който под „познание“ разбира „секс“ – вярно е, че за добри резултати в тая област се иска да назнайваш това-онова, но секса аз го свързвам по-скоро с удоволствие, отдаване, подаряване, игра, все такива неща, а познанието все ми се струва, че е с други характеристики. А Ева и змията вероятно са се занимавали с дискусии, дебатирали са проблеми от философски характер, може за плетки да са си говорили…
    Вие в БАН с какво познание се занимавате? Ти написа ли си доктората?

    Замислила съм една блоговълна – всеки взима любим мит и го разказва според своите разбирания, а после слага няколко линка под разказаното и е ред на линкнатите персони да разказват. Какво ще кажеш? Искаш ли да участваш?

    @presly
    Пресли, няма да питам с какво го храните, че след изказванията на премиера никой разговор за кучета не е безопасен.

  4. Кръстю каза:

    Да! Познанието не е Знание! 🙂

  5. lammoth каза:

    Зори, идеята е добра, ще е нещо като поредицата с Маргарет Атууд, Пелевин и т.н. 🙂
    Бях писал нещо подобно за Ромео и Жулиета, уви съм изтрил поста :/ Това беше още в началото като станах блогър преди 2г. и всичко, което напишех ми се струваше тъпо 🙁 Уви и сега е така :/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *