Пигмалион и Афродита

Афродита е известна и като родената от пяната, но според Омир и Аполодор –този втория е един от най-бележитите писачи на жълтевини в древността, описал де що има разврат между богове и хора, та според тия двамата, Афродита хич няма нищо общо с пяната, (освен, че често се пенявела на многото си любовници и им въртяла номера, еле пък като искала да си пазарува нещо от Мола), а е дъщеря на Зевси и нереидата Диона. Хезиод обаче твърди друго (този също е голямо плямпало, написал е „Каталог на жените”, но още в Античността различните издателства си въртели номера и въпросната творба си сменила толкова много пъти заглавието, че днес не е ясно за какво точно иде реч, но пък за поколенията останала Теогония – каталог за богове, защото още тогава никой вече не вярвал в божествеността им и те били измрели, та нямало кой да оспорва истината за тях и най-вече авторските права, ползвани за сапунките по нея). От въпросното произведение става ясно, че Афродита се пръкнала след един апокалиптичен семеен скандал между Уран и Хронос. Според непотвърдени източници обаче – Афродита не се появила от пяната и кръвта, покапали в морето от пениса на Уран, който синът му Хронос клъцнал с един железен сърп, а станало по доста по-прозаичен начин. Уран оплодил майка и по стандартната процедура и понеже вече бил женен за Гея – духнал щом свършил. Когато поотраснала, Афродита решила да го потърси, защото майка и често споменавала, преди да почине на преклонните 22 години, че баща и бил бог.Това просто значело, че е много добър любовник, но Афродита (според всички източници) била адски руса, не отчела тая малка особеност, решила да стане богиня и тръгнала да търси баща си.

По това време Гея вече я тресяла критическата, имплантите и се оказали леко прецакани и за известно време се налагало да ходи без цици, всички мъже на света били по-млади от нея и това се виждало и с просто око. Всичко това неминуемо се отразявало на семейните и отношения. Като разбрала, че мъжът и, който по едно стечение на обстоятелствата и бил и син, и изневерил още преди години, ядосала се и прекратила веднъж завинаги тази възможност.

Хронос само бил свидетел на случката и папараците го гепили  как държи отрязаната част и се чуди дали първо да търси пластичен хирург за баща си или психиатър за майка си. Накрая теглил една на цялата ситуация, метнал мъжкото достойнство на баща си в канавката (къде се криела Афродита, изплашена от яростта на Гея) и запрашил да сваля сестра си Рея, както разбирате в това семейство нещата били по-зле и от турски сериал.

Както и да е. Афродита не станала богиня и и се наложило да си потърси работа. Решила да стане плеймейтка, щото и се сторило, че това би довело до евентуалното и сближаване с някой бог или поне с някой достатъчно Бог-Ат, за да я направи Бог(иня), а не да е цял живот слуг(иня). За целта трябвало да се направят известно количество фото сесии, но понеже по това време имало само скулптури и живопис – обърнала се с молба за съдействие към Пигмалион.

Тук вече попадаме в познати води, защото хората на изкуството винаги са били артистични и разкрепостени, та обяснението на митът за Пигмалион става съвсем лесно.Чудото с оживялата статуя се дължи изцяло на една руска кака – по оная епоха тя още не била с руско гражданство, щото нямало Русия, но кака си била по всички параграфи, та Афродита, която била наминала при Пигмалион, да и направи няколко статуики за портфолиото, подочула от него, докато чукал, че има проблеми с жена си.  Ама да не помислихте, че чукал Афродита, нееее – тя, както и всички манекенки и модели не си и помисляла за подобно нещо, просто Пигмалион си чукал камъка, извайвайки я по всички правила на изкуството доста по-красива (кой е казал, че става само с Photoshop), а Афродита скромно му свирела през това време за благодарност, че спестява на бъдещета публика от бъдещето липсата на талия и двойната и гушаи и отблагодарявайки се, го чула да казва:

–   Ако и жена ми беше като теб, Афи, цена нямаше да има. А така, малко по-бързичко сега – дал наставления Пигмалион и продължил да се оплаква, чукайки – ама тя е студена като статуя, хич пет пари не дава, че аз имам нужда от топлина, абсолютен камък ти казвам. – свършил той, тоест, завършил той и оставил длетото да падне.

–   Сладурче, – преглътнала Афродита – нямаш грижи, знам една кака, дето прави страшно полезни курсове. Малко скъпичко взима, ама си заслужава. Пращай жена си и ще видиш, че ще усетиш ефекта моментално!

–   Да не стане само като с Космодиск? – усъмнил се Пигмалион.

–   Аре са, ше те лъжа – намигнала му Афродита и потърсила номера на каката в GSM-а си.

Какъв точно бил курсът от изворите не става ясно, но всички те сочат, че Пигмалион, до края на дните си, бил страшно благодарен на Афродита, за промяната, настъпила в отношенията с жена му.

Това е началото на една игра, в която каня да се включат Ламот, Гост (няма линк, щото е автохтонно население на блога) и Точка, Всеки един от тях трябва да разкаже по свой начин мит, легенда или приказка, а после да преде щафетата на други трима блогъри.

Понеже Ностро е голяма драка, той получава специална покана за участие, която гласи: „Драги Ностро, ако се включиш в играта, обещавам да ти разкажа с доста пикантни подробности как се удавил Нарцис 😉

Публикувано в шантава митология. Постоянна връзка.

17 коментара по Пигмалион и Афродита

  1. Кръстю каза:

    Ха! Значи можем да посочим Пигмалион като баща на анимацията, а Афродита- майка 🙂

  2. lammoth каза:

    бхахаха, чукане на статуики за портфолиото на Афродита 😀 😀 !!!

    Зори, станало е страхотно :))

    Само че, аз не знам много да пиша :/ Най-много да се получи като порно разказ :/

  3. midnight каза:

    ще чакам и после – сборник! 🙂

  4. Зори каза:

    @Кръстю
    Кръстю, приготви се за участие, ще те врънкаме и за визуално включване 😉

    @lammoth
    Не се оправдавай – пиши 😛

    @midnight
    Ти първо си подготви мит – да не мислиш, че ще те подмине играта 😉

  5. midnight каза:

    ааа, не! аз не съм изрично упомената 🙂

  6. Точка каза:

    Зори, не си пожелавай такива неща! В момента съм ужасно ментално деформирана. Твоята история би звучала така: Афродита се усуквала около Пигмалион, надявайки се нивата й да бъде обработена качествено и с подходяща скорост посредством дълбока оран. Той обаче си имал мисловни смущения заради жена си и затова извършил неефективна обработка. На всичкото отгоре й оставил стърнището с лоша проходимост и силно замърсено с остатъци. Афродита побесняла, дефрагментирала му инструмента в шредера и разстелила парченцата от него в равномерен тънък слой върху вълните. Седнала на брега и закачала да й се появи богът с най-обемен, мощен и ефективно работещ продълбочител, за да си заяви обработка на абонаментен принцип.
    Не звучи особено литературно, нали? 🙁

  7. midnight каза:

    Точе, да не подготвяш някой от младежите за изпит по физика? 🙂

  8. зори каза:

    @Точка
    Е, ти си измисли твой си мит за преработка. Аре – размърдай се!

  9. Точка каза:

    @midnight
    Тоти, на младежите физика не им трябва – нито в игрите, нито във фейса питат за нея. Освен това повече не се бъркам в ничии знания, откакто прочетох как започва един раздел в учебника за VІІ-ми клас: „Ние живеем на дъното на океан от светлина …“
    Като са решили нечии отговорни кратунки да им втълпяват такива неща, що да обърквам детските мозъчета, м?
    Деформирана съм трудово, също и лекичко от бележника със срочните оценки. 😛

    @зори
    Зори, ще се, но по-нататък. Сега по случайност ме хващате да се размотавам за малко. 🙂

  10. Nostromo каза:

    Ихааа! Зори, искам да попитам вуйчото на Афродита в какви взаимоотношения е със стринката на Пигмалион и, ако Зевс беше кръстник на сватбата на прабабата на Уран, това щеше ли да означава, че Челси и Юнайтед наистина е трябвало да завършат 3:3? 😛

    Иначе Пигмалион е станал вдъхновение и за „Моята прекрасна лейди“ с Одри Хепбърн. Ти откъде се вдъхнови да пишеш за него?

    П.П. Има ли някакви срокове за изпълнението на заръката?

  11. Точка каза:

    @зори
    Зори, ти нямаш ли имен ден днес? Според мен се вписваш по-добре тематично покрай Светланите, отколкото Огняновците и Пламеновците. 🙂
    Прияде ми се торта, казано в прав текст. 😛 Само обещават из блоговете и никой не черпи. 🙁

  12. Зори каза:

    @Nostromo
    Ностре, първите ми срещи бяха митологични, последва Бърнърд Шоу и после вече имаше допълнения.
    Срок няма, ама гледай да е тази година 😛

    @Точка
    Нямам имен ден (атеистка съм, та не следвам тези обичаи), но може да го спретнем в деня на космоновтиката. Ако е за истинска торта – не е нужно да е с повод – само да се махне тоя сняг и може да измислим нещо с торта и виждане 😉

  13. midnight каза:

    слушай, Точе, всичко това само иде да покаже, че е крайно време ти да направиш тортата. и, разбира се, да ни поканиш де..
    и тва в кой учебник ще да е? баси извращенията дето почнаха да говорят на децата..

  14. Точка каза:

    В този , Тоти. 🙂 Закалявай си нервите, защото доста чудеса и мъдрости ти предстои да четеш след някоя и друга годинка.
    Много издателства + много учебници = почти никакъв контрол = кофти мат`риял => отвращение + затъпяване + клонящи към минус безкрайност знания => … (дълга тема)

    Зори, одобрявам. 🙂 Ако идваш насам, събери групичка по пътя (имам още едно-две обещани гостувания). 🙂
    Торта е да не ви направя, знам къде сервират разкошни. 😀
    Аз трудно ще се телепортирам при теб, тази година и концертите са ми малко мираж.

  15. lammoth каза:

    Аха!!! Зори има имен ден!!!
    ТОРТА!! ТОРТА!! ТОРТА!!
    😛

  16. Зори каза:

    @lammoth
    Торта „къде ми е подаръка“ – потърси си я при бай Гуги 😛

  17. Pingback: Дневникът на Зори « Lammoth's Blog

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *