Страховете на другите

Спането от два до четири беше най-гнусното нещо в детската градина. Момчетата се опитваха всячески да избягат от това тъпо занимание, но леля Станка, на която всички викаха „танка” имаше и силата, и властта да им се противопоставя и те всеки път се понасяха унило към креватчетата, подредени в стройна редичка край стените на спалното помещение. Процедурата беше неизменна и винаги завършваше с рязкото дръпване на мръсните тежки завеси, от което в стаята притъмняваше, после леля танка се стоварваше на едно огромно кресло с дупка по средата, издълбана от мощния и задник и бавно се унасяше в сън, който обаче моментално биваше прекъсван и при най-малкия опит на което и да е хлапе да стане от леглото. Веднъж момчетата изсипаха в креслото пукащ прах, но не последва гърмеж, когато танка се друсна на него, защото под гъзището на тая жена и химията, и физиката губеха законите си от сплескване и задушаване – така поне им обясни бащата на Ицо, който се опита да помогне в заговора срещу танка. Тиранията и се оказа непобедима и момчетата щяха да пропилеят всичките си следобеди в сън, ако Кико не беше открил невероятните си способности.

Всичко започна в един спокоен майски следобед, когато в краката на спящата, че и леко похъркваща, леля танка се удари хамстера на Дидо, който той пусна да се поразходи из стаята. Времето между събуждането и, осъзнаването на случващото се и моменталното и покатерване върху креслото беше толкова малко, че момчетата не успяха да забележат кога тя скочи в дупката на стола, пищяща с цялата си двеста и четиридесет килограмова мощ и от това той най-сетне се продъни. Пищенето обаче не спря след сгромолясването и на земята сред отломките, а  продължи до пълното разбуждане на цялата детска градина. Още десет минути бяха нужни на директорката да разбере какво става, да вземе от килера четка и лопата и да намете и отнесе телцето на заблуденото хамстерче, което беше починало от разрив на сърцето след сблъсъка с танка и последвалото крещене или от смачкване, което както и да го погледнем си беше мъченическа смърт. Дидо се резрева при вида на своя мъртъв любимец, последваха го и останалите от все още неревящите, защото огромна част от децата в групата вече си ревяха, уплашени от писъците. Беше нужно страшно много време да се спре тоя всеобщ рев и да се възцари спокойствие, та в тоя ден Кико не бе в състояние да открие своята дарба, но на следващия нещата започнаха бавно да се подреждат.

Вместо разпарчетосаното кресло, леля танк си донесе два големи стола като на учителките, постави ги един до друг и нареди на децата от групата да си затворят очите и да заспиват. Както винаги, Кико гледаше под мигли какво се случва и видя как лелята се друсна с наслада на стола, а после вдигна краката си на другия и блажено се приготви да дреме. Точно тогава хлапето си спомни хамстера на Дидо и си представи как животинчето бързо пълзи по пода. Моментално леля танк скочи от двата стола и трескаво се заоглежда. Този път тя благоразумно не се разпищя, защото последствията от предишния ден все още и държаха влага, а и я достраша да се качва на стол, но се приготви да изхвърчи от стаята, ако локализира ужасната гадина. Естествено – хамстер нямаше, защото съществуваше единствено в представите на Кико, но тя още известно време се озърта, преди да се успокои и да седне, по-точно да се излегне, на столовете.

Хлапето се подсмихна и предпочете наистина да заспи, защото зоркият поглед на лелката беше в състояние да улови и най-малкия намек за будно състояние.

За втори път Кико стресна танка чрез мислите си по време на обяд след три дни. Тогава тя им нареди за ядат пилешката супа с хрущялите и кожите и момчето си представи как от нейната купичка, която тя лакомо изпразваше, се подава муцунката на вече мъртвото хамстерче. Панически леля танка замери госпожата със супата си и скочи от масата.

Този път Кико не се стърпя и се разсмя, лелката го изгледа и след някакво скалъпено оправдание, че оса се опитала да я ужили, се измъкна от столовата, а нашия млад експериментатор успя да изплюе в джоба на панталона си две кожички, един хруцял и малко лигав лук.

Следващият опит бе проведен по всички правила на науката – момчетата се наредиха на катерушката и започнаха да плюят момичетата. Лиглите се разреваха моментално, леля танка се понесе да ги спасява и точно тогава Кико пусна в ход представата за хамстера. На секундата лелката се вкамени, но в следващия момент Кико изведнъж усети как ей сега ще се напикае и ужасен, хукна към тоалетната, забравил за опитите и приятелите си, които бяха сгащени и наказани. В следващите няколко дни опитите да бъде сплашена леля танка се проваляха по един и същ начин – Кико тичаше към тоалетната. Когато това се случи за пети път, прозрението го осени. Секунда след като бе хукнал, той се закова на място, извърна се и вторачи поглед в лелката, тя също го изгледа, засмя се и заговорнически му смигна. Явно беше разбрала как може да си играе със страховете на другите.

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

2 коментара по Страховете на другите

  1. traiana каза:

    Истински ме разсмя! Браво на Кико!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *