Спаска 26

–   Нееееее! – изкрещя пронизително Василиса и в ръцете и проблесна огромен меч. Не беше нито самурайски, нито приличаше на ятаган, и с мечовете от „Междузвездни войни” нямаше нищо общо – това е пояснение за любопитните и наблюдателните, които след като зададат този въпрос, биха попитали: „за чий е с’а тоя меч и как го извади от нищото Василиса?!”.

Ми, носеше си го. Като видя, че Камен излиза и понеже нещо и подсказваше, че съм решила да предизвикам катаклизъм в сюжетната линия, тя отвори вълшебната си ракла, извади меча, метна го в багажника на колата, включи GPS-а и потегли към пещерата на Спаска, където подозираше, че ще намери Камен. Когато пристигна с леко закъснение (спираха я катаджии, щото беше руса и с готина кола), Василиса повлече меча към пещерата и понеже вратата беше избита, влетя вътре, размаха то над главата си с неподозирана за крехката си физика сила и се затича към Камен и Спаска, крещейки.

Бяхме спрели точно на това крещене, а именно на „Неееееее!”

Когато Василиса се разкрещя, първата  целуваше Камен, а втората си оправяше червилото. Единствената, която можеше адекватно да отреагира на ситуацията беше третата и тя си пое дъх, за да метне огън срещу нападателката, устремена точно към нея, но поради прекалено миролюбивия си и чувствителен нрав, някак не можа да намери сили дори за малко пушек, камо ли да направи от нападателката си жива факла. Василиса беше решена на всичко, за да защити Камен, който според нея тъкмо се превръщаше в храна на ламята. Красавицата не се колеба нито миг, замахна яростно и главата на третата отхвърча, удари се в стената, чу се едно глухо и странно изхрущяване, после остатъка от бившата Ви любимка се свлече на пода и се търкулна близо до входа на пещерата, забрадката се смъкна на второто превъртане и оголи темето на третата.

Кръвта шуртеше от шията и, първата и втората виеха от бяс и болка и в промеждутъците бълваха огън. Рафтовете с книги и мебелите горяха, Камен се опитваше да оцелее между яростните удари, които несъзнателно му нанасяха двете оцелели спаскини глави, а Василиса, цялата омазана в кръв, прибели очи и кротко припадна точно върху чантата с компа.

–   Баси ситуацията – заключи той.

–   Престани! – крещеше Камен на двете трети от Спаска.

Първата и втората продължаваха да бълват огън. Кръвта на фонтанчета изтичаше от врата на третата и това постепенно започна да забавя движенията на двете оцелели глави. Първо спряха да бълват огън, после воят им намаля до скимтене, а на финала и то спря и двете, заедно с туловището се стовариха върху Василиса и компа.

–   Грешка – обади се пак машината – е това вече е ситуация, предишното беше само произшествие.

–   Трябва да спрем кръвта – изхриптя първата. – Мисли за оздравяване! – нареди тя на втората.

–   Мисли ти – сопна се втората – мене ме боли и не мога да мисля. Третата отговаряше за мисленето.

–   Мисли! – изкомандва първата – Иначе ще ни изтече кръвта и всички ще умрем.

–   Мисля, че ще умрем – потвърди втората.

–   Не, тъпанарке, – вбеси се първата – мисли, че трябва да живеем!

–  Я не се прави на третата – озъби се втората, но явно последва заповедта на първата, защото най-сетне кръвта спря да шурти и на мястото на отрязаната глава се появи съвсем тънка ципа, която започна да се гъне и тресе.

В същото време и Василиса се свести, тегли един шут на чантата с компа, който запротестира, че гаранцията не обслужвала повреди от ритници, но тя го игнорира и се заизмъква изпод туловището на Спаска.

Тъкмо и беше останало да издърпа левия си крак, когато втората я забеляза и грозно изхриптя:

–   Къде си тръгнала, убийцо гадна!?

–   Изяж я! – изкомандва първата.

–   Оставете я! – намеси се Камен, който се беше свлякъл на пода и тъкмо покриваше третата със забрадката и.

–   Да я оставим, та и нас да отреже. – изфуча първата и се приготви да захапе Василиса.

–   Тя ме пазеше – повиши глас Камен – дори не разбра какво вижда.

– Сега ще разбере като я изям – хлопна челюсти втората и таман да захапе Василиса и…

Ооооо, ма то станало време за работа. Съжалявам, но ще продължим историята друг път. Това „друг път” ми е свръх любимо и умирам да се гавря с него, но само този път обещавам, че съвсем скоро ще разкажа какво се случи по-нататък 😉

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

10 коментара по Спаска 26

  1. Точка каза:

    Зори, имаш махмурлук от снощи ли? 😛 С друго не мога да си обясня леещите се кърви днес и защо си посегнала на невинното сладко добиченце. 😀

  2. gost каза:

    Зори, нали знаеш, че в скоро време ще се обяви национален ден „Стоп Васа – да спасим Спаска!!!“? Петицията ще цели събирането на подписи в нейна защита.

  3. зори каза:

    @Точка
    Тази Спаска беше планирана за вчера, ама на Gost му дойде ищах за писане и поради това е днешна – нямам махмурлук, снощи си правихме кокошарник и едната бира по никакъв начин не се отрази 😛

    Gost, бързаш, хубавото на метафизичните спаскини прояви е, че…
    Ама аз що си казвам козовете!
    Страдайте! 😛

  4. presly каза:

    Мъчих се да се идентифицирам с героите и установих, че май съм компа:
    Баси ситуацията! 😀

  5. midnight каза:

    как не те беше срам искам пък аз да знам!!!!!!!!!!!!!!!!!

  6. Nick Angelow каза:

    @midnight

    Споко, де.

    Тя Спаска ще се окаже с присадени гени от хидра и гледай какво ще става тогава 😀

  7. Зори каза:

    @Nick Angelow
    Оооо, сър Никълъс, самият той и с очакване за добър край!
    Да си призная – колебая се в посоката на историята и поради това не я продължавам.

  8. midnight каза:

    а не, аз съм сантиментално привързана към Трета!!!
    Зори, настоявамда се приложи спешна и животоспасяваща операцияпо присаждане на глава. ако се наложи – мога да спонсорирам с тиксо. 🙂

  9. зори каза:

    @midnight
    😛

    Ще видим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *