Задушени черни мисли със сос от меланхолия

Тази рецепта се приготвя само в сив, натежал от дъжд предиобед, препоръчително през пролетта, защото копривата е най-вкусна точно по това време.

 

Необходими продукти:

Черни мисли – неограничено количество.

Малко ориз.

3-4 скилитки чесън

Олио

Оцет

Царевично брашно

Лук – пресен ще е най-добре

Сол

Вода

Коприва – количеството е според готвача/човека.

 

Ако сами ще я берете – толкова, колкото можете да наберете с голи пръсти, но не повече от едно пълно с коприва пликче, тежащо 200-300 грама. Откъсвайте връхчетата с 4-5 листенца, те са най-крехки. И е лъжа, че копривата рано пролетно време не парела – пари си, но ако сте хитри и се разходите под дъжда рано сутрин – от мокрото, на пръстите Ви ще е по-леко, но пък тогава изтръсквайте добре от дъжда копривата и сгответе максимално скоро, защото мокрите листенца бързо ще се развалят. Същото ще стане и със сухите.

Ако сте градско чедо и любимата Ви разходка е до паркинга – качете се в колата и идете до някой по-голям пазар. Все ще има някоя бабка, кротко поседнала на нисичко столче, наредила пред себе си 3-4 пликчета с коприва и някое и друго с диво зеле. Купете си и зеле (освен копривата), най-вкусната баница срещу отчаяние се прави точно от диво зеле (при липса на диво зеле може да се ползва и спанак), но това е друга рецепта.

 

За да задушите черните си мисли е нужно да измиете хубаво копривата. Извадете я от пликчето! Усещате ли как мирише? Да – това е точният аромат, от който черните мисли губят горчивия си вкус. Смесете копривата с мислите, измийте ги добре – да не остане полепнала пръст, прах и тъга. Кипнете в подходяща тенджерка вода и метнете измитите продукти за минутка във врящата вода. По този начин се отнема парливото на копривата и гранивото на мисленето. Изцедете ги и ги охладете (нали сте чували, че хладното мислене е най-ефикасно) нарежете всичко на ситно. Кълцането на продукти винаги помага – ако скълцате тещо на дъската за готвене, има голяма вероятност нещо друго да остане цяло, въпреки желанието Ви да го наситните.

Изхвърлете водата, в която сте попарили копривата. Истината е, че тя е страшно полезна, но щом четете това – вероятно Вие сте свикнали да живеете в свят, разчитащ на хапчета и готова козметика, ако предположението ми не е съвсем правилно, извинете ме – знаете какво да направите с водата, ако Ви се ще да не е правилно – питайте Гуги.

Продължаваме с рецептата:

Разкостените черни мисли, които са загубили голяма част от неприятните си качества и нарязаната коприва се поставят в тенджерката,  налива се вода, нарязва се малко лук, метвате малко ориз и сол. Варят се – щом е готов оризът, сипвате малко олио. От олиото мислите съвсем се омаломощават, стават меки и леки. За плътност на супата можете да разтворите в нея лъжица царевично брашно (баба ми правеше запръжка с него, но за една градска кокона като мен, това не е много приемливо поведение 😉 )

За соса от меланхолия са нужни:

самата меланхолия – метнете я в пасатора и я размажете на пюре

чесън – и той на пюре

малко сол – истинската меланхолията винаги е солена (солта е нужна за сълзите и въздишките)

оцет – е как да не сложи човек киселко на черни мисли и меланхолия – това си е класика 😉

Лично аз предпочитам супата от задушени черни мисли и коприва без този сос, но истинските ценители твърдят, че без него тя не е завършена, пък и след употребата на чесъна не Ви остава нищо друго освен да се гушнете в някой друг (също така нахранен със супата) и да откриете, че черните Ви мисли са се превърнали в палави 😉

Добър апетит!

Публикувано в Вълшебна кулинария. Постоянна връзка.

8 коментара по Задушени черни мисли със сос от меланхолия

  1. traiana каза:

    Прекрасна рецепта!
    Имам си и коприва, само черни мисли ми се губят, но нейсе:) Предполагам, че не са задължителни:)

  2. зори каза:

    @traiana
    Въобще не са задължителни 😉

  3. Gloxy-Floxy каза:

    Ньъ! Моите се теглят като дъвка на обувка. Как се мие и се реже т’ва! Мисля да ги отъркалям на топка и да ги бутна в нещо, дето цветът им няма да бие на очи – шоколадова торта, карамелизирани пуканки …, нещо такова. 😀

  4. зори каза:

    @Gloxy-Floxy
    Умното си е умно. Правилно си намислила – да споделиш рецептата, ако се получи 😉

  5. Gloxy-Floxy каза:

    @зори
    😀 Амиии планът е такъв (щото после може да не ми е до приказки 😀 ): карамелизирам пуканките и ги блъскам в пълнежа на тортата и после почвам на руска рулетка – тъпча торта и или ще си счупя зъб, или няма да си счупя. Ако си счупя зъб, свеждам черните мисли до една единствена – може ли да съм толкоз проста! А ако не, викам „ммм!“ от началото до края, което значи какво – че не ми е останала нито една черна мисъл. 😀
    Отивам да се метам в боя …, ъъъ, в кухнята. 😀

  6. Nostromo каза:

    Имам продукти за цял казан от това!

  7. Зори каза:

    @Nostromo
    Предполагам, че сутрин тичаш и береш коприва 😛
    А черните мисли могат да се давят и с по-често писане на ревюта като това
    http://thingnothing.blogspot.com/2012/04/blog-post.html

    @Gloxy-Floxy
    Приядоха ми се пуканки и торта – ти си виновна 😛

  8. Gloxy-Floxy каза:

    @Зори
    Хайде, заповядай, не плачи! 😀 Сервирах ти.

    http://kaleidoskopche.blogspot.com/2012/04/blog-post_18.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *