Последният хоризонт – разказ в 100 думи

Капитанът на изследователския кораб стоеше на ръба на Вселената. Достигнаха последния хоризонт, отвъд който се намираше единствено нищото. Нищото не беше интересен обект за изследване или за каквото и да е. „Време е да се прибираме” реши капитанът. Повтори мисълта на глас.

Екипажът прие заповедта с кимания. Всички се извърнаха, за да погледнат в посоката от която бяха дошли. Пред тях беше Вселената, море от вероятности, с разлистващи се разклонения. Там някъде ги чакаше родната им планета.

Не знаеха кое разклонение беше тяхното. Решиха, че не е проблем. Нали имаше много разклонения, подобни на него, а някои бяха дори по-добри?

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

4 коментара по Последният хоризонт – разказ в 100 думи

  1. зори каза:

    Ако щеш вярвай, ама след околовръстното са едни облачетаааа, вали, сиво е и почти си представям логолиерите

  2. gost каза:

    Сега остана да разбера кои са „логолиерите“ 😛
    А иначе сутринта София беше най-студеният от големите градове в страната – нещата би трябвало вече да ти изглеждат по-симпатични. 🙂

  3. Зори каза:

    Лонголиери, бе Гост – трудно се пише в движение 😛

  4. Pingback: Бранителите на последния град - разказ в 100 думи | Всичко, дори това

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *