Той

Две вечери подред уж ме изпраща след работа. Той е непокорен и безпардонен – няма начин да изкопча обещание за точен час на срещата ни. Върши се неговите неща, ходи си по неговите си места и се появява когато му скимне. Вчера го чаках почти два часа. Уж вървеше пред мен под липите край локалното от другата страна на Плиска, но го изгубих в навалицата от хора на спирката. Стори ми се, че го мернах на алеята в началото на Борисовата, но докато стигна до самодивската полянка при кортовете и той вече беше изфирясал. Не помогна нито подтичкването след него, нито хитрите финтове по алеите. На паметника му теглих една, седнах си на сянка, изпих си предвидливо закупената бира и даже си почетох преди комарите да станат твърде нагли. Господинът благоволи да ми се появи едва в девет. Чакаше ме пред входа на БНТ и заедно с двама оператори бройкаха преминаващите мацки. Тръгна след мен само от проклетия. Подхилкваше се по Сан Стефано и миряса  съвсем за малко, докато му разказвах, че квадратът около Докторската е невероятно живописен за автомобилистите, защото улиците са като зелени тунели – това един приятел го откри преди няколко дни. Само минута след това се втурна след две кокетки при фонтана на Дарик, напръска ги порядъчно, от което произлезе грандиозно пищене, но той вече беше се лепнал за чудесното задниче на една мацка с ролери и по клинче и благоволи да се върне съвсем за малко едва на върха на моста, когато над главата ми прелетя един съвсем истински Джонатан Ливингстън. От изненада, почти минута стоях, зяпайки карамеленото небе. Точно, когато реших, че съвсем съм се фитнала, Джонатан-а се върна, полетя в кръг известно време, за да мога да го огледам обстойно и точно тогава господинът благоволи да се появи пак за съвсем кратко, като от ревност ми лепна подгъва на туниката на челото, а после от яд, щото носех и панталон, пак ме заряза и така и не можах да го догоня.

Днес явно беше малко по-сговорчив. Още щом излязох от кафенето  се лепна до чашата ми с ментова лимонада и почна да ми обяснява, че пиенето на кафе привечер е вредно, но понеже яко бях жегясала, хич не му обърнах внимание и той си го върна тъпкано като се повлече след малката любителка на гълъби. Срещнахме я, смело крачеща пред майка си и възторжено крещяща:

–   Искам го тоя гълъб.

–   Какво ще го правим, ако го хванеш!? – учуди се майка и.

–   Ще го печем – беше категорична дребосъчката.

Това определено спечели симпатиите му и той запраши след тях, оставяйки ме да се влача съвсем сама по тротоарите, лепкави от аромата на липи.

Реших да го играя обидена и сега се правя, че не го забелязвам зад завесата. Побутва я от няколко минути, но няма да му проговоря поне още час – да види той каква е да не ти обръщат внимание и да те зарязват.

Какво като е вятър?!

Аз пък съм вятърничава.

Да страда 😉

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

8 коментара по Той

  1. deni4ero каза:

    😆

    Внимавай с бирата(падат гласове) 😛

  2. зори каза:

    @deni4ero
    А стига, бе 😛

  3. deni4ero каза:

    нема само ти да надничаш 🙂 (макар че моето не е от това)
    иначе тази заигравка с вятъра мноооого ми харесва, въпреки че глупаво и наивно си помислих, че закачаш с Гълъба 🙂

  4. зори каза:

    @deni4ero
    Както разбрахме – гугутките са за печене 😉

  5. deni4ero каза:

    канибал 😉 😛

    мечки

  6. трубадур каза:

    Пиша от измислен и-мейл, само за да кажа, че си знаех, че ще бъде няква метафора, което, да сме честни, е някак кофти, тъй като сметнах, че си намерила от онази рядка порода великолепни мъже… още повече си виках до средата – браво, зори, нацелила си такъв великолепен екземпляр… почти као мене и накрая ветър… баси

  7. Зори каза:

    @трубадур
    Слънце, често метафорите не са само метафори 😛

  8. трубадур каза:

    @Зори
    хвала тогава, двама сме и на една планета, дръж гу, щи изпили нервите, ще искаш го утрепеш, няма да става за нищо, ама ще има едно… само ЕДНО смислено качество, ама ще е съвършен в него 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *