Боза без баничка

Това не е ревю, нито кратко съобщение за нова книга – това е само бърза бележка, целяща да спести много мъка, а и малко време на хората, които го ценят.

Преди много, много години, не в една далечна галактика, а в ранната си и невинна младост, обичах да чета значително по-различни неща от днешните си любими „изгъзици“, както често ги окачествяват „моите хора“. В онова далечно време една от любимите ми поредици беше „Избрана световна фантастика“ на „Бард“. Още помня с какво нетърпение чаках поредната книжка. За разлика от „Галактиките“ на детските ми години – тези бяха доста по- на често, но не достатъчно, за да захранват любопитството ми с необходимата честота на появата си. Обикалях сергиите на Славейков като гладно коте, когато бяха обещали следващия номер. Имах си ятаци, които ми доставяха поредната бройка с още неизсъхнало мастило и…

Ееееех, младост!

Казват, че младостта е болест до време, но глупостта често е за цял живот, та и аз така. Остарях, но акъл не ми дойде. Видях, че няколко човека писаха не много ласкаво за последната книжка на Бюджолд, но не издържах – взех си я. Какво да се прави – сагата за Ворите ми беше любима някога. Старата любов не хващала ръжда – грънци. Ръждясва, че се и разпада.  Знаех си, че няма да ми хареса, ама…

Уви „Сделката на капитан Ворпатрил“, няма нищо общо с първите части. Не, че в последните не бяха сватби, не беше чудо. Но тази съвсем омаза пейзажа в лепкаво захарно с вкус на ванилия. Не миряса авторката, докато не бракува всички. Не се посвени тая жена да вдигне ръка и на любимия ми сваляч и отявлена шушумига. Край, свърши се, задоми го, че и на тропически остров го прати за награда. Сюжет като за сапунка. Спокойно може да захрани няколко турски студия.

***

Май единственото, което ми хареса в тази книжка (къде 500 и кусур страници) беше как на финала централата на ИмпСи (няма да обяснявам на незапознатите какво значи – страдайте) потъна в земята (вероятно от срам пред развитието на сюжетната линия) и после пак изплува (е това е фантастика 😉 ), не че с това по някакъв начин направи нещата по-поносими.

Иначе казано: ако през празничните дни Ви се троши време – знаете заглавието. Боза, та дрънка. Гаранция.

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

3 коментара по Боза без баничка

  1. gost каза:

    Ужаст, уби ми мерака!

  2. gost каза:

    @Зори
    Тц, тва ше ми е за утре. Днес искам близалка. 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *