Овреме

 

Като проклятие е. От десетина дни непрекъснато си имам работа с най-омразната ми ситуация – хора, които са закъснели. Първоначално се опитвах да проявявам разбиране, после започнах да избухвам (отнесоха си го няколко човека), от вчера не избухвам, а директно ги посрещам от вратата със змии и гущери. Ужасно е, когато не цениш времето на другите, но е непростимо да тарикатееш, опитвайки се да избегнеш правила или процедури, през които са преминали мнозина. Това е толкова безочливо и нагло, че ме избива на агресия всеки пореден път, в който усетя дори намек, че някой се опитва да се възползва от някаква вратичка. А в същото време нещата са така сложени, че при определени случаи не е много сложно да се направи компромис и си казваш „животът на този човек зависи и от това”. Лудница.

В първите дни кротко задавах въпроса „Защо закъсняхте?” Получавах всякакви отговори, част от тях бяха дори приемливи. С времето спрях да питам, посрещам закъснелите с едно „добър ден” и ги оставям да се пържат в собствен сос. Много е странно как едни хора избират да кажат истината с простото „закъснях”, а други го удрят на театър.

Вчера един хубавец такива етюди ми разиграваше, че… Имам памет за ситуации и диалози. Трудно помня имена, ако не съм ги свързала в някаква логическа последователност, но мога да възстановя доста сериозни отрязъци от време, отделни епизоди, случки с хора, които съм наблюдавала. Та, влиза въпросното същество и нагло почва да ме работи с „Тук ли е…” Виждам го за трети път. Предишните два бяха, за да провери как стоят нещата и какви са процедурите. Иначе казано – перфектно знае, че това е правилното място, но питането го оневинява, защото така изглежда, че той просто сега научава. Оставих го да си изиграе всичко и финално забих ножа с „предишните два пъти, когато идвахте…” Само след час дойде друг човек, който се оказа с подобни артистични наклонности, но аз вече нямах нерви за цялата ситуация и моментално свалих картите. След двадесетина минути се яви следващият – с него вече дори не изпитах спортна злоба. След още няколко подобни, по обяд вече исках да се гръмна или да гръмна някого.

Не разбирам. Толкова ли е сложно да се правят нещата навреме!?

Баба ми казваше „овреме”. Много яка думичка и спестява толкова много нерви.

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

2 коментара по Овреме

  1. Кръстю каза:

    Стилът, това е човекът 🙁

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *