Онуфри

Бих могла да започна са познатото „Не е куче като куче”, но през всичките години на съществуванието му, винаги съм имала съмнение за принадлежността му към кучешкия вид. Беше умен като човек, даже и по-умен, проклет като коза и се катереше като котка, съчетанието на тия белези в един дребен, космат помияр, не беше най-добрата предпоставка за квалифицирането му като „куче”. Умееше да се измъква от безумни ситуации, в които сам се нахакваше и за капак – твърде често това му носеше и значителни облаги.

Гледаха го три жени. Те често водеха батални спорове относно правата си над него, но истината е, че Онуфри не беше техен. В живота им той само пребиваваше, колкото да си изяде дажбата, а ядеше като за петима, нищо че беше едно джезве кокали.

Сутрин се будеше рано, някъде към пет, защото тогава ставаше първата му стопанка – тя гледаше крави и ги доеше рано, рано. Прясно мляко за закуска Онуфри получаваше всяка сутрин и го лочеше като гладно коте. После хитро набутваше съдинката под коритото на телетата, за да не я облизват котките на стопанката и с пъргаво подтичкване се отправяше към втората си закуска.

Стопанка номер две имаше изискани маниери – пиеше черно кафе, печеше си пресни кроасани и слушаше Jazz FM – всичко това някъде към седем сутринта. Онуфри възпитано изчакваше да му сервира деликатно начупен на малки парченца още парещ кроасан, повдигаше леко осъдително лявото си ухо, накланяйки глава в знак на протест срещу липсата на подсладители. Следваше леко недоволно скимтене в съзвучие със съответното парче, излъчвано по радиото и в повечето случаи това беше достатъчно, за да си получи конфитюр, масло и дори малко шоколад, въпреки всеизвестната му вредност спрямо кучешкия организъм.

Така, добре подложил, Онуфри се отправяше с лениво подтичкване към закуска номер три, състояща се от някакво варено месо и остатъци от снощна манджа. Третата му стопанка не проявяваше никаква фантазия относно битието и храната и реално не правеше разлика между Онуфри и съпруга си – двамата ядяха едно и също и като количество, и като качество. И нямаха възражения.

Като се има предвид хранителния режим на Онуфри (официалното му име беше Красимир, защото нито беше красив, нито – мирен), той трябваше да е станал поне тридесетина килограма, но понеже любопитството не му даваше мира – стоеше си дребен, мършав и грозен. А и любовта изяждаше огромно количество енергия, защото всеки в махалата знаеше, че Онуфри не прощава – кучки, котки, кокошки, патици и дори пуйки биваха надлежно и всеотдайно отмятани в пре дългия списък на любовните му завоевания. Любовта изяждаше жизнените му сили и тя взе и живота му, но за това последното той нямаше вина.

Гибелта му бе предизвикана от глупавото съревнование за надмощие между две жени. Скараха се сестрата на селското GP и стопанка номер три за един мъж, а Онуфри го отнесе, защото беше верен и сърцат приятел на обекта на женския им спор, който носеше звучното и изразително българско име „Ичо”.

Всички в махалата знаеха, че след трета си закуска Онуфри обича да резидира пред вратата на местния хоремаг, изчаквайки храносмилането му да се справи с погълнатото, а Ичо – да изпие две големи за събуждане. После двамата правеха една бавна разходка из селото, разучавайки новите и вехти проблеми на селската общност – Ичо чрез разговори със своите съселяни, а Онуфри основно чрез душене и бързи сексуални набези из незатворени дворове и плевни. Ичо също ползваше втората техника за информационен обмен, но основно спрямо два обекта – вече споменатите стопанка номер три и сестрата на GP-то. Ако Ичо бе постъпил така мъдро като Онуфри и бе отделил достатъчно внимание и на магазинерката, учителката и пощаджийката, вероятно враждата между двете му възлюблени нямаше да избухне в такива ужасяващи размери, но уви – съдено бе на Онуфър да пострада заради човешката глупост и недесотливост.

Разправията първоначално бе съвсем тиха и незабележима – двете жени само шумно се кълняха една друга и злословеха по адрес на своята противничка, но постепенно във вихъра на свадата бе въвлечен и жизнелюбивия и мъдър пес, като това доведе и до преждевременната му кончина, но за драматичните събития ще трябва да разкажа утре, защото вече е време да се заемам със служебните си задължения.

Публикувано в Залъгалки. Постоянна връзка.

Един коментар по Онуфри

  1. traiana каза:

    Чакам:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *