Миналото лято – Нилс Фредрик Дал

Миналото лято - Нилс Фредрик Дал

Нямам представа защо преди 6-7 месеца съм проспала излизането на „Миналото лято“ от Нилс Фредрик Дал, но пък откриването и сега ми дойде много добре. Това е една малка книжка за една голяма обсебваща любов. Не четете рецензии, започващи с „Тя, той, кучето и съседа“ – проклетите рекламни трикове могат да потрошат кефа на много по-големи непукисти от мен, а истината е, че тази книга е написана като равносметка. Повествованието тече единствено от позицията на „Той“, кучето е непрекъснато край него, въпреки, че той би искал „Тя“ да е по-близката, но съпругата му непреклонно пази своя личен периметър, а поради любовта си „Той“ почти до финала не съзира присъствието на друг в отношенията помежду им.

Това е една книга за обсебеността от другия. За слепотата на влюбването, в която съзнателно се поставяме, за непосилния покой на доверието и нелепата лекота на неувереността, която руши близостта и поражда болка.  Това е непретенциозен роман, естествено и красиво написан. Без поза и емоционални хакове. Прост разказ, който така рядко се отдава на модерните автори, че всяко негово проявление в книга, написана през последните двадесетина години, приемам като повод за огромна радост.

По време на съботното скитосване си намерих и още едно интересно заглавие, което ми се струва от същия тип „естествено писане“.  Надявам се, че скоро ще ви разкажа и за него, а на смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

Един коментар по Миналото лято – Нилс Фредрик Дал

  1. SunnySan каза:

    Eeee, истинско удоволствие да прочета толкова положително ревю. 😉 Значи все пак има надежда за добрите книги и те все още се случват. Остава и аз да намеря някоя, дано е в рамките на 2013. Тази изглежда не много обемна – изкушавам се да я зачета преди да си наложа вето от март месец, уж в името на голямата цел и наукообразното писане, дето го влача…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *