Ретро

Някъде го видях, било е през деня, но лудницата беше толкова голяма, че не се сещам къде и как е станало. Може да е било реклама, филм, брошура, може да е бил графичен елемент, напомнящ ми за него…

Прибрах се от работа адски уморена, трябва да си стягам багажа, имам да отмятам десетина кратки разказа от конкурса на Трубадурите, не смогнах да довърша няколко спешни задачи от днес, а вместо това изрових старото кубче на Рубик и открих, че някой ми е изхвърлил Дъгите. Потърсих старите списания, защото в една от тях имаше схема за редене на кубчето. Не ги бях разгръщала от 3-4 години, но ги пазех, раздърпани, леко разпадащи се, но … вълшебни и с дъх на детство. А  сега се оказах с липсата им и един разреден и изстрадал куб. Нима тази ситуация не е квинтесенция на живота.

Спомням си края на една почивка на море. Качваме се в автобус с родителите ми, а сестра ми се бута в мен и ми сочи някакъв батко (бил е на 14-15) – върти вълшебната вещ и подвиква през стъклото на ревящото си лятно гадже (това с лятното гадже го осъзнах значително по-късно) „Не циври, кукло, следващото лято ще те науча да го редиш!“.

В спомена ми тя циври, а той върти странната вещ и не му пука.  Освен това си спомням, че съм любопитна що за игра е това, но май я получих като подарък поне след година и в състезанията със съучениците все не ми достигаше бързина. А сега се оказа, че и не си спомням как ставаше подреждането на последния слой. Почти ми се прищя и аз да се разцивря, като момичето – загубила съм си Дъгите, загубила съм си детството, един куб не съм в състояние да подредя и хич не ми се занимава със сериозни неща.

И го подредих – в нета открих как се обръщаха трите цвята на последния слой, но без схемата формулата ми бяга, а някога беше толкова лесно…

 

 

 

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

5 коментара по Ретро

  1. gost каза:

    Аз също имах кубче на Рубик, но пък никога не съм имал схема. Така и не се сетих как да го наредя. Ето защо веднъж взех отвертката, разглобих го на съставните му части, подредих го и после пак го сглобих. 😉

  2. Gloxy-Floxy каза:

    Последният ред! Първо го наредих … ъъъ, по метода на Гост. После по Дъгата. Мисля, че даже изрязах листа, но вече не помня. 🙂 Прочетох те още снощи, само дето нямах капка сила да реагирам.
    Мерси за хубавите спомени и честита баба Марта! {}

    • Зори каза:

      Как пък все гяволета край мен виреят! Ако нямат Дъга – отвертка ще набарат 😉
      Здрава и засмяна да е Марта!

  3. midnight каза:

    и аз като гост, ама не с отвертка.
    бтв, имам ги някъде в електронен вариант дъгите, искаш ли ги?

    • Зори каза:

      Благодаря, Миди, аз си тъгувам за книжните – бяха едни такива… поразкъсани тук-там, поомазани, с дъха на детството ми, а електронните са с духа на моето днес – друго е, не че е лошо, просто е друго 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *