Озърнах се, няма те – Йекта Копан

Озърнах се, няма те - Йекта КопанОбичам разказите. Много обичам късите разкази. Очароват ме късите разкази, в които балансът на изказа е доведен до съвършенство и добрата идея прилича на идеално шлифован диамант, който с красотата си е способен да те накара да забравиш да дишаш от възторг. Освен това обичам да си намирам нови  и непознати автори за четене. Харесва ми да се запознавам с творбите на  писатели-съседи. Забавно ми е да сравнявам и разучавам тенденциите в развитието на балканската литература.

Иначе казано: не е никак чудно, че тази книжка ме изкуши така лесно, дори не си направих труда да погледна съдържанието, а трябваше. Това не са разкази. По-скоро – новели. Стилът е малко тежичък, изисква сериозно вглеждане в повествованието, нерядко и известни знания за турската литература от началото на миналия век, но… Нямам оплаквания. Открих един интересен нов (за мен) автор, чието писане ме намери в едно много специфично състояние и до известна степен ми помогна да осъзная своите собствени страхове от възможността да се озърна и да открия, че… Впрочем – не очаквайте да Ви разказвам какво точно.

Странен сборник, приличаше на разходка през живота и смъртта, в един момент си в Истанбул, във вътрешен двор, пълен със спомени, а в следващия срещаш любовта пред дома на Оруел в Лондон и после всичко… Не, обещах да не разказвам. Който е любопитен – да пробва.

Йекта Копан е интересен автор, поне за мен. Вероятно нямаше да го прочета, ако бях видяла обема на „разказите му“, но се радвам, че без да искам си го причиних.

На смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

4 коментара по Озърнах се, няма те – Йекта Копан

  1. lammoth каза:

    Колко ли сериала могат да се направят от новелите в книжката? 😛
    Шегувам се 😛 Нали сега е модерно 😛

    Ама съм забелязал, че обичаш да четеш напълно непознати и екзотични автори 😛

    • Зори каза:

      Сакън, това за сериал не е подходящо. За четене е.
      А за четенето на екзотични автори – аз и теб обичам да те чета, ама редичко взе да пописваш 😛

  2. SunnySan каза:

    Може ли, може ли, може ли да ми я донесеш скоро? Чете ми се точно нещо тежичко и новелесто. Чудесно ревю. 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *