Довършете пролетното хайку:
„Косят тревата,
остаря и пролетта…“
Има награда за впечатлилите журито.
P.S.
Журито е еднолично и много пристрастно (аз) 😉
Довършете пролетното хайку:
„Косят тревата,
остаря и пролетта…“
Има награда за впечатлилите журито.
P.S.
Журито е еднолично и много пристрастно (аз) 😉
обаче как духа…
😛
Обаче какво драка си, Гост 😛
А Руми да си признава как се държи котката и (не са само птичките), подозирам, че и тя е в пролетно настроение 😉
Да знаеш само какъв ветрилник е тука. Трудно ми се вписва в идеята за застаряващата пролет. По-скоро е някоя млада зима в разгара на силите си или поне подпийнал март.
Всяка друга прилика с дракуване е просто мръсно подсъзнание. 😛
Гост, радваш ме – подпийнал март си плаче за собствено хайку. И да – явно е мръсно подсъзнание. 😛
Да съм споменавал, че мръсното подсъзнание е грешен отговор? 😛
Пийналият март
е прекалил с любовта.
Сочи дрегерът.
Сега си ти! 😉
Прокисна киселото зеле 😛
Мартенски запой
и априлски махмурлук
„радват“ пролетта.
Косят тревата
остаря и пролетта
влюбени птички.
Косят тревата,
остаря и пролетта.
Стенеща душа..
Кой сега звучи минорно, а 😛
Тя затова стене, ти я попари. Аз тъкмо й се кефех и … после влезнах тук 😛
За това побързах да се информирам 🙂
гащите на простора нямат изсъхване
Това е много интересен поглед към задачата. Хареса ми.
Простори като дълги изречения,изписани небрежно или нежно,нашепващи различни истории…
Я каква интересна тема се получи.
Благодаря, Албена! И здрасти 😉
Косят тревата,
остаря и пролетта.
Музата ми изтрещя.;)
хаххаа, това е много яко! (журито да ме прощава)
Журито сега се прибра и се забавлява с предложенията.
“Косят тревата,
остаря и пролетта,
мечти прегарят.“
Брей, чудесата (тия дни) край нямат 😉
Мда…. От времето ще да е. 😀 Обмислям въвеждането на хайку изказ и в ежедневието си. Мисля, че всички ще си отдъхнат от дългите ми изречения. 😀
Ох, Зори – ако знаеш как съм нахапана от неизвестен душегубец в момента, та някак ми идва:
Косят тревата
остаря и пролетта
на кърлежите радостта.
🙂
и може да се продължи с нещо лятно и инсектно, та радостта да е в изобилие. 😛
Ел, ти си царица – хем поетично, хем кърваво, хем леко трагично.
Радвам се, че си все така борбена. Не им се давай на изедниците 😉
Много приятно предизвикателство. 🙂
Косят тревата …
остаря и пролетта,
идва есента …
(Лято липсва!)
Ааааа, как така липсва!? Да си ги нямаме такива – поетични волности!
Привет, Силвия 😉
Привет, Зори. 🙂 Ами така, просто липсва, предпочитам го есенно. 😉 И тревата и морето и всичко лятно, някак си ми е по-хубаво септемврийско. Волно и поетично. 😉 Дори много обикнах зимата … Ама това е друга тема … Малко буря нокму не е навредила, нали?
Поникна трева,
Пролетта не закъсня,
Зимата заспа …