Изплъзна ми се от езика – Ларш Собю Кристенсен

Изплъзна ми се от езика - Ларш Собю Кристенсен Много дълго я отлагах. Някак не ми се навлизаше в историята на един тотално „изплискал“ патолог, както обещаваше краткото описание на корицата, но любопитството към написаното от Ларш Собю Кристенсен надделя и…

Лудница. Животът е една ужасна лудница. Само дето не съм съвсем сигурна кой е по-луд – Бернхард Вал (героят на Ларш Собю Кристенсен), който просто не е в състояние да си държи езика зад зъбите или „нормалните“, привикнали да крият мислите си, прехапвайки си езиците. Е, не че Бернхард Вал не се опитва да е нормален, но колко от нормалността си можеш да запазиш, ако още като дете ти се наложи да преживееш самоубийството на баща си и невротичните пристъпи на майка си, която за капак е предварила разкрепостените сексуални нрави с около век.

Такаааааа. С горното спечелих достатъчно нетърпеливи читатели, които след „сексуалните нрави“ са се отказали от четенето на днешния пост и са се заели да придобият „Изплъзна ми се от езика“. За останалите (предполагам, не – надявам се) поне десетина са следните уточнения:

Четох „Изплъзна ми се от езика“ заедно с „Мечтата на келта“ на Льоса и „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ на Джуно Диас
– трите книги не са сравними по тематика и стил, но… Диас беше виртуозно бърз и приятен за четене, Льоса перфекционист в детайлираното животоописание, Кристенсен просто изчезна. Стопи се. Заняма го. Остана Бернхард Вал, после се появи и Ото Фип (така ли се пишеше името му? Но пък вероятността да сте минали вече това тухле не е много голяма, така че няма как да знаете нито името на героя, нито за какво иде реч). Важното е, че аз още се зазяпвам в кози брадички, още си представям чифт удобни обувки върху платното на шосето. И не, книгата не е никак приятна, но удоволствието от досега с нея си заслужава усилието и дори лекото вманиачване. Вманиачване, с което тези като нас (несъвършените), успяват да се задържат в света на съвършенството и поне за малко да са щастливи с откриването на своя съвършен Ото.

Отплеснах се. Ставаше дума за това, че авторът просто се изпари и ме остави очи в очи с героя си. Това е майсторство. В този тип писане има огромно очарование.

В заключение, след като нищо не сте разбрали за книгата, спокойно мога да кажа, че действието се развива от началото на века, та чак почти до наши дни.  Не че историческия фон има огромно значение, когато така си се вторачил в героя, но…

Странно и много добро четиво. Поне за мен.

На смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

3 коментара по Изплъзна ми се от езика – Ларш Собю Кристенсен

  1. deni4ero каза:

    отново пленяваш 🙂

  2. deni4ero каза:

    Тихо, Гост да не чуе, де 😛
    Иначе без нутела – наистина, понякога ми е достатъчно само твоето ревю.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *