Чистка – Софи Оксанен

Чистка - Софи ОксаненОбичайно съм много по-взискателна към авторите, чиито книги биват декорирани с гръмкото „преведено на ай-сет езика”, ако имат и безумно количество литературни награди – започвам да си остря ноктите, а ако и на корицата се кипри ликът на някоя кино-звезда, защото романът е послужил за канава на сценарий – вероятността да прочета книгата не е много голяма. Не казвам, че това отношение е добро или лошо – просто разказвам за мнителността, с която се отнасям към прехвалените заглавия. Обаче този път клекнах. (Съвсем извън темата за „Чистка”, но за да илюстрирам отношението си към подобни книги – днес дадох „Четецът” от Бернхард Шлинк на една дама и и я препоръчах с две ръце, защото въпреки българската и обложка (кино-афиш) книгата е чудесна, но ако ми предложат подобно четиво и нямам други препратки към него, освен обложката, вероятно ще го откажа).

Вината, че не се дръпнах от „Най-големият международен литературен пробив през последните години” (Боже, кой ги измисля тези квалификации и кой се съгласява да ги хакне на корицата?!) е изцяло на моята книжна фея. За незапознатите – в няколко от книжарниците, където пазарувам си имам изпитани авторитети, на чието мнение вярвам, та моята книжна фея е един от тези експерти. На 24-ти реших да си подаря няколко заглавия и „Чистка” на Софи Оксанен ми беше показана с обяснението „нова е, не съм я чела, но може и да е добра”. Е, как да подвиеш опашка и да кажеш „я, първо ти я прочети, че толкова хвалби на обложката не са на хубаво”!?

Купих си я и за няколко сутрини, по път към работата, я прочетох. Ако си бях направила труда да прочета малко повече за авторката (тук има достатъчно http://www.sofioksanen.com), вероятно нямаше да се изкуша толкова лесно, но не съм загубила кой знае колко .

Който не е разбрал – последните седем думички в горното изречение квалифицират книгата като приемлива за мрънкалник от моя калибър. Вероятно за мнозина, непредубедени читатели, тя ще е доста добро четиво.

Предупреждавам, че по-долу ще разказвам, ако искате да четете „Чистка” без моите внушения – прескочете болднатия текст.

Две сестри, завист, ревност и война. Е, после се случват и други неща, намесват се и нови герои. Внучката на едната от сестрите е в доста незавидна ситуация и търси спасение при сестрата на баба си, без да знае каква точно е цялата история – точно като на кино, ама това е друга тема. Минало и настояще се гънат едно в друго и разкриват картината (ето тук се корени моето основно притеснение), която външният наблюдател, отдалечен от мястото и събитията, вероятно очаква да види. А именно катастрофите, предизвикани от страховете и слабостите на стандартните персонажи, които може да се очаква да се вихрят в книга за живота на две сестри от бивша съветска република.

Персонажите както следва са:

Самите сестри. Едната живее сама в затънтено естонско село, другата е в далечен Владивосток с мълчаливата си и дръпната дъщеря и внучката си – красиво руско момиче, подмамено да се превърне в проститутка.

За метаморфозата на внучката, от кротко момиче в измъчена проститутка, са виновни две руски мутри – единият естествено е бивш офицер от КГБ. Тези двамата са описани в стандартните краски и са точно толкова типични, колкото и образите на други две мъжки фигури от повествованието.

Съпругът на едната сестра (желан и от другата) е добър и верен, мил и грижовен, бори се срещу руските окупатори и се крие от тях в къщата на жена си и сестра и докато тях двете, същите тези руски окупатори, ги разпитват и изнасилват, за да го предадат.

Другият, един от споменатите руснаци, тормозещи сестрите, който по-малката избира за съпруг, за да се скрие зад положението му и да се спаси от бъдещи издевателства, е също толкова типично недодялан, глуповат и „руски”, колкото се очаква от един руски персонаж.

Като попаднете на толкова много клишета… вероятно няма да сте във възторг, но…

Оказа се, че Софи Оксанен има дарбата да разказва много красиво. Дори най-бруталните сцени са някак… чисти. Странно пише тази авторка, а предполагам, че качеството на повествованието е спечелило доста и от работата на преводачката Росица Цветанова.

Та, след всичките клишета и стандартни внушения, с които е наблъскана, книгата май (поне за мен) не е много лош избор и по-скоро  заслужава да и подарите няколко часа от свободното си време. Но имайте предвид, че е писана за такива като нас – външни и очакващи бруталии 😉

На смелчаците: „Приятно четене!”

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *