секирчЕ…

Лудницата днес е пълна. Снова от едно работно място на друго, влача компютри, документи, кофа кафе, жилетка, която се оказва ненужна и влиза по някое време в раницата, екипирана съм по-спортно, ‘щото си знам графика и … И защото си знам графика – съм си сложила приемливо киселата физиономия и поне по-плашливите ми колеги ме пропускат без сериозни времеви загуби или странни молби. 84-ри идва почти като по команда, повисявам съвсем малко на спирката на автобуса, точно колкото да може един уличен продавач с доволна усмивка да ми предложи:

–  СекирчЕ, госпожа? Искаш ли секирче? – развява пред очите ми компактна секирка, с големината на тесла и вероятно очаква да кажа „Ама разбира се, точно такава ми трябва.“

Идва автобус, вмъквам раницата, изоставяйки изгодното предложение на спирката. Вратите се затварят и аз едва тогава си давам сметка каква невероятна сделка съм пропуснала.

Ако го имах това секирчЕ… колко много задачи за деня щяха да се отметнат без стандартните проблеми от страна на изпълнителите им…

Да сте виждали някъде из центъра един уличен търговец, който предлага адски изгодно секирчЕта ?

Публикувано в Тролщини. Постоянна връзка.

20 коментара по секирчЕ…

  1. gost каза:

    Обещавам, че следващия път, като минавам през София, ще ти оставя една секирка, ако наистина ти трябва. 😛

    • Gloxy-Floxy каза:

      Не и трябва наистина, само се пени. Остави я на мен. 😀

      • gost каза:

        Преди малко си поръча танк. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш? 😕

      • зори каза:

        Поръчах си танк по скайпа, ама доставката се бави и може и да ми мине 😉

      • gost каза:

        Обещах ти секирче, в краен случай – Калашников. Танк ти казах, че няма как. Така че танка го забрави и дай да видим колко патрона искаш за автомата…

      • Gloxy-Floxy каза:

        Аз имах предвид секирата да ми оставиш, не Зо.
        … С въздушната пушка съм добра, ама по автоматите и картечниците ник’ва ме нема. Много тресат и не уцелвам. По танковете хептен. Та ако остане секирчето … 🙂

  2. Gloxy-Floxy каза:

    … ама може и кило шоколад в краен случай …

    • gost каза:

      Шоколад едвам давам на родния си брат, а цяло кило – нъцки. Само кажи дали секирчето да ти го наточа предварително или можеш и сама.

  3. Gloxy-Floxy каза:

    Наточено, моля!
    (Зори, вярвам си разбрала как да си получиш танка. 😀 )

    • Зори каза:

      Ако се съди по твоите действия – искам един тон шоколад, той ми отказва шоколада, но ми докарва танк, барабар с неколко млади и наточени танкистчета 😉

      • Gloxy-Floxy каза:

        Ъхъ!
        Да уточня, на мен наточени дървари ми не требват, че само те са ми кусура! 😀

        Обаче тая сутрин се събудих с една възкреативна идея. Какво ще кажеш за колективна поръчка на един топ? Паркираме го по някоя от централните софийски градини, пременяме се като Райна Княгиня и започваме да обстрелваме околните мирни/немирни квартали? Може и един топчия със засукани мустаци за теб, аз пасувам. 😀
        M?

        Отивам да се огледам за някое шарено цвеке, да си го бучна в забрадката. 😉

      • Зори каза:

        Добра идея. Ще поръчаме знамето в някое студио за надписи, че нещо не се виждам как фъкам, ама надписа държа да е „Смърт на простотията“ 😉

      • gost каза:

        Веднъж го казах и няма да повтарям – танк не може. Танкистите са друга бира. Ще са по спецификациите (само ги дай).
        ПП: Топовете нямат необходимата селективност на стрелбата.

  4. Gloxy-Floxy каза:

    Сигурен ли си, че ни трябва селективност? Тя простотията е навсякъде щото. 😀 Дето и да уцелим, все е кяр!
    Но ако си размислил за шоколада, да хвърлям гергефа, че и аз не съм от най-страстните фенки на бодливите изкуства вече, м? 😛

    • gost каза:

      Нужна е, току-виж си оцелила някой магазин за шоколад и после никога няма да ти простя.
      А дали ще размисля за шоколада… погледни последното нещо, което съм пускал тук.;)

      • Gloxy-Floxy каза:

        Изчетох отново целия фундаментален труд (за който беше добре да си изпросим пари по някоя европрограма, ама нейсе). Може да се направи извод, че като ми предадеш сатърчето, е безопасно да нацелвам к’вото ми падне. Самото него мога да го ползвам и за регалия(величествено!), и да клюцам мародери по пръстите, ако все пак бумна магазина за шоколад(практично!)…
        …Трябва да обявим кастинг за топчия с най-засукани мустаци… и понеже сигурно ще отнеме време, за утеха да си направя едно сметаново руло с ягоди, докато думнем магазина с шоколад … (въздъх!)

      • gost каза:

        Аз имам идея – а защо не успоредно със състезанието за топчии да не организираме и турнир за най-бомбастични топчийки? (Всичко в името на равноправието, разбира се)
        Мислиш ли, че от ЕС биха финансирали онзи текст? Ако дадат повече от петарка, мисля да похарча парите за нещо смислено (примерно шоколад).

  5. Gloxy-Floxy каза:

    То за шоколада ми беше идеята де. E-e-ми, ако не дадат, поне можем да дръпнем фокуса от „Бельото като дискурс“ и да се прочуем, въпреки че парите/шоколадът при всички случаи ще са ни по-полезни. 😀

  6. deni4ero каза:

    Зори, следващия път моментално да грабнеш секирчЕто и да се отправиш към прелюбезния гост, който постоянно го развява тоя шоколад под носа ми!

  7. gost каза:

    Гло, не дърпай дискурса от бельото. Ако толкова ти се дърпа нещо, дръпни самото бельо от обичайното му място, ако ще и за простора да иде реч.

    Лю, тоя шоколад и на мен ми се мандахерца, така че и аз страдам, но поне вече имам план как да си реша проблема. 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *