Какво искаш от мен, любов? – Мануел Ривас

Какво искаш от мен, любов? - Мануел РивасИмам си нов любим разказвач – Мануел Ривас. Съвсем скоро ще помня добре името му. Имам ужасната неспособност за помнене на имена. Трябва много сериозно нещо да ми влезе под кожата, за да се добере до оная част на ума, от която изличаването е невъзможно. Ривас успя.  Превъзходен е.

Можете да пробвате писането му ето тук – първият от 16 разказа, които носят изключително специфична атмосфера и няма начин да не ви харесат… а като се замисля – може пък и да ви подразни леко, особено, ако сте блюстители на „чистото и праволинейно“ повествование. Ривас е от онези автори, които обичат да си играят със словото. Причудливи фигури, странни обрати, хитри препратки, нестандартни позиции – вероятно това би могло и да подразни, но лично аз съм очарована.

Завиждам абсолютно неблагородно на Лиляна Табакова, която е превела „Какво искаш от мен, любов?“ – мога само да си представям удоволствието да се потопиш в оригинала. И не са подлъгвайте по екзотиката на „галисийския“, преди езиковата си уникалност, творчеството на Ривас притежава очарованието и красотата на добрите идеи. А съдейки по чудесното звучене на текста на български – работата на преводачката е много добра. Заслужава внимание и труда на Яна Левиева – нейна е вината, че се лепнах за книжката, въпреки категоричното обещание, че ще съм въздържана в придобиването на нови заглавия.

Няма смисъл да се опитвам да ви разказвам що за удоволствие се оказа „Какво искаш от мен, любов?“, защото влизането в атмосферата и може да се случи по много начини. Вероятно едни биха се влюбили в приказните, сънно-нереални описания на природни картини и действия, за други би била от значение гледната точка – онова странно, изкривено изследване на „злото“ от позицията на детето и обратното – вглеждането в детската лошотия и подлост. Сигурно едни читатели ще се концентрират върху социално-политическия фон, ще търсят авторовата позиция и ще измислят своите финали на „незавършените“ истории, а други просто ще се потапят в картините, в представите, във внушенията и ще се сепват, стреснати, когато повествованието свърши пред дяволитото „Трябва да…“, останало недовършено, за да ни накара да си вгледаме в света и в нас самите, за да открием своето „трябване“.

Впрочем – няма как да разберете горното описание, ако не сте прочели „Какво искаш от мен, любов?“. Аз имам да дочета последния разказ от сборника, преди да тръгна на работа и понеже днес по път ще имам няколко книжарници – вероятно ще си потърся „Моливът на дърводелеца“, която съм пропуснала, а ако вие не сте попадали на нещо от Ривас – съветвам ви да го пробвате.

На смелчаците: „Чака ви голям кеф. Приятно четене!“ 😉

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

3 коментара по Какво искаш от мен, любов? – Мануел Ривас

  1. presly3 каза:

    Благодаря, Зори, слагам я в списъка!:)

  2. Зори каза:

    Дано ти хареса, Пресли!

  3. много ти благодаря!! адски се надявам това да е силният старт на лятното ми четене. ти си виновна, че съм толкова книжно доволна!! :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *