Отказвам – Пер Петершон

Отказвам - Пер ПетершонТрябваше ми време – да спра да се чудя защо така мръсно Пер Петершон оставя отворен финал и най-вече, за да спра да се вглеждам в детайлите, да стабилизирам картината след прочитането на „Отказвам“. След негова книга винаги се чувствам така. Той е майстор в нарязването на сюжетната линия – късче от едно време, късче от друго, тук един герой, там друг, малко природни описания, щипка спомени, после така детайлно разказва за нещо малко, познато и близко, че ти става чудно как е възможно изобщо някому да хрумне да го пише това и… Вече сте в капана. Първото ми попадане в лапите на Петершон беше с „Хайде да крадем коне“. От тази среща ми остана една шантава асоциация – щом чуя или прочета думичката „коне“ и ми замирисва на борова смола. Ще трябва да прочетете книгата, за да разберете връзката.

От „Отказвам“ прихванах самата думичка. Първата среща с нея в повествованието може да ви стресне, после става все по-заплетено и многозначно и… финалът (нищо, че изглежда оставен отворен) я превръща в истинско заклинание, призоваващо надеждата и вярата в доброто.  Знам, че звучи клиширано и неясно, но това е идеята – да ви накарам да полюбопитствате и да намерите книгата.

А, за да подразня още малко любознателността ви и да продължавам да не казвам почти нищо за книгата- героите на Петершон отказват да се примирят с насилието над тях и близките им, въпреки детската си беззащитност, те се справят с товар, който са отказали да носят възрастните. Отказват да останат във връзка без обич и надежда, оказват да се сбогуват кротко с живота, дори когато смъртта търпеливо присяда в ъгълчето на болничното легло, отказват да повярват, че има смисъл да се живее след предателство, даже предателството да е неволно трепване, отказват… Я да не прекалявам с преразказите.

Дали към това изреждане ще добавите и „отказват да се предадат пред нещастието“ – решавате вие, стига да се наемете да прочете „Отказвам“.

На смелчаците: „Не се отказвайте! Заслужава си.“ 😉

 

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *