Самотата на простите числа


Паоло Джордано

Самотата на простите числа

Това е линк към ревюто на Колибри.  На български не срещнах нещо по-различно.

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=508

Тази книга има великолепно заглавие – за посветени.

Е, в самото повествование метафората бива обяснена, но аз я пожелах именно поради заглавието, знаех за какво иде реч и като цяло книгата се оказа точно това, което трябваше да бъде. Като прибавите обаянието на Паоло Джордано – младок, физик, чаровник 😉 – е как да не се изкуша.

Ако трябва да я оценя – „става”.

Това „става” обичайно подлудява многоуважаемата Съни Сан, защото детайлизирането и яснотата са нейната страст, та поради тази причина – детайли:

  • Героите са прекалено мелодраматично наранени – разбирайте „белязани от тежка психическа травма в детството си”. (Нямам представа кой излиза от този, че и от който и да е период от живота си, без драскотина, та – преднамереното заиграване с психическите и физически недъзи лично за мен си е нечестна игра)
  • За сметка на това – самото писане е леко, непретенциозно и достатъчно умело.
  • Ситуациите са по-скоро клиширани, но пък диалозите вървят добре и звучат относително истинно.
  • Появата на изчезналата сестра е пре-много сапунено, но пък решението на главната героиня – истинско и неприсъщо на сапуняв финал.

Е, бас държа, че не ви стана много ясно за какво иде реч, но нали това е целта – дерзайте, прочетете я.

Става 😉

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

9 коментара по Самотата на простите числа

  1. late каза:

    а, бе, сестрата-близначака не се появява. това е заблуда на Аличе, а финалът пък, където тя (Аличе) си въобразява (възпроизвежда) евентуалното удавяне на близначката е доста добър, трябва да се признае )) иначе и аз намирам, че в тази книга стилът е най-ценното нещо….

  2. зори каза:

    Ох – аз май забравих да кажа, че мразя да разказвам книги (не чакай да се случи, онова, за което съм казала). Разказвам така, че нищо да не е ясно. Винаги съм се вбесявала на надути и ерудирани копеленца, които са прочели някое резюме, гарнирали са го с рецензийка и хоп – прочетена книга.
    Ако препрочета нещо след година-две – то вече е различно, а те разчитат на константи – отврат.
    Демек – хич не не се лъжи, ако пиша за сюжет или развитие на образ… долна инсинуация 🙂
    Ако нещо има смисъл, то е в отбелязването на книгата – ако съм писала за нея – важна е за мен. Дали съм разочарована или доволна – това е субективно мнение, но щом пиша за дадена книга – тя има нещо.

  3. late каза:

    аз пък дори мразя да разказвам (отдавна сюжетът не е смисълът на дадена книга за мен), така че – представи си какво ми костваше написването на горния пост – направооооо……..)) но, понеже последната точка от отзива ти за книгата заявява нещо, което е част от историята, и поради което се слага определение за книгата – „сапуненост“, тоест – съответният елемент, изграден както е изграден, внася сапуненост – и наистина би внесъл, ако беше случен. но той не е, поради което и, водаена единствено инай-вече от чуство за коректност към даден текст (:-)), реших да се назоря с горния си пост. страшно непривично ми беше. повярвай )))))

  4. late каза:

    п.п. „аз пък дори мразя да разказвам“ да се чете: „аз пък дори ненавиждам да разказвам“, въпреки че, не обичам думата „ненавиждам“, не е в личния ми речник, но, за да избегна повторението и да изразя градация в настроението, правя този компромис )))…….. всъщност, истината е, че никога не се стремя да запомням сюжета. не той е важен за мен.

  5. зори каза:

    Смятам да продължавам с диверсионните си писания – я колко много научих от един нищо и никакъв „сапуняв“ в текста.

  6. late каза:

    всичко това беше написано с голямо намигване и нарочно търсена стилова тромавост, но, явно, закачката не се е получила, сори. млъквам.

  7. зори каза:

    аааа, таман се разприказва – сакън!!!
    Радвам се да научавам кое и как виждаш. Самата аз се уча да виждам света по-добре, чрез другите. Не се чувствам достатъчна сама на себе си, искам още и го получавам най-често благодарение на нещата, които не бих могла да видя или кажа.
    А иначе съм голяма драка – но ти не ми се връзвай. Пък и какъв „бодил“ си, ако не се закачаш 😉
    Моля те!

  8. late каза:

    та, говорехме значи, за едни прости числа, една появила се или не изчезнала сестра, за една случена или неслучена сапуненост на сюжета, за един приличен авторов стил и за онези груби правописни грешки в пост номер 3 – „чуство“ е най-бодящата ))) всъщност,

    тези дни ще драсна ревю за въпросната книга. чакам Леля Муза да запърха по върховете на пръстите ми )))

  9. зори каза:

    ихааааа, чакам с нетърпение, ако и знаеш адрезът – мога да и пратя инкасаторка за проверка на неизразходвано вдъхновение 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *